3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№15
гр. София,07.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т. д. N 2399 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № II -160 / 08.02.2012г. по т.д. № 1992/2012г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решението № 970/ 06.08.2012г. по гр.д. № 10611/ 2011г. на Бургаски районен съд, в частта за признаване за установено по реда на чл.422 ГПК, че касаторът, [фирма], дължи на [фирма] сумата от 19 750,20 лева, представляваща неплатена част от главница по фактура № 14390/ 26.04.2011г. за продадени и доставени стоки – автомобилни части, въз основа на сключен между страните неформален договор за покупко- продажба на 26.04.2011г., ведно със законна лихва върху тази главница от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 24.10.2011г. до изплащането на вземането, с присъдени разноски за исковото производство и е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено по отношение на страните, че касаторът, [фирма], дължи на [фирма] направени в заповедното производство разноски в размер на 3 174 лева и в тази част производството по делото е прекратено.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основава на всички предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Ответникът, [фирма], сочи, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, а при евентуалното му допускане, се иска потвърждаване на атакувания акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел въз основа на двустранно подписана от страните фактура и дневника на покупките на ответното дружество, в който е отразена фактурата, че между страните е сключен договор за търговска продажба на стоките по фактурата. Според решаващия състав, въпреки, че въз основа на заключението на съдебно-графологическата експертиза се установява, че фактурата не е подписана от лицето, посочено за получател, това не прави документа неавтентичен, тъй като е прието за безспорно, че фактурата е издадена от представител на ищеца и съдържанието й е отразено в счетоводствата и на двете дружества. Въз основа на това съдът е направил извода, че фактурата не следва да се изключва от доказателствения материал по делото. Изложени са съображения, че независимо от това, кой е подписал фактурата за получател, извършените без представителна власт действия са потвърдени от търговеца, на основание чл.301 ТЗ, тъй като той не се е противопоставил на тях към момента на узнаването им – осчетоводяването на фактура през месеца, през който е издадена. Въззивната инстанция, след като е приспаднала сумата от общо 4 076,28 лева по издадените от ищеца кредитни известия към фактурата, и извършени плащания в размер общо на 11365,78 лева, въз основа на обстоятелствата, че ответникът е отразил фактурата в счетоводството си, включил я е в дневника на покупките по ЗДДС и е ползвал данъчен кредит по нея, е приела, че съществува вземане на ищеца към ответника – настоящ касатор, по процесната фактура в размер на 19 750,20 лева. Съдът е счел за недопустимо произнасянето на първоинстанционния съд в рамките на исковото производство по чл.422 ГПК за дължимостта на разноските в заповедното производство.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси дали въззивната инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения при постановяване на атакуваното решение, свързани с преценката на доказателствения материал по делото, преклузиите на доказателствените искания и нарушението на правото на защита на жалбоподателя, съответно за незаконосъобразността на аргументите, с които се оставя без уважение доказателствено искане, направено от страната във възивната жалба, са основания за касиране на обжалваното въззивно решение, които са различни от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на касационния контрол. Основанията по чл.281, т.3 ГПК са относими за правилността на акта, поради което могат да бъдат взети предвид само, ако решението бъде допуснато до касация, като те не са предмет на фазата на селектиране на касационната жалба.
Въпросите относно приложението на чл.194, ал.2 ГПК, когато е доказано, че лицето, вписано във фактурата като представител на търговеца, не я е подписал, и за приложението на презумпцията по чл.301 ТЗ в хипотеза, когато не е установена самоличността на лицето, подписало фактурата от името на търговеца- получател на стоката, видно от мотивите на въззивното решение, са относими за спора и са обусловили изхода му, поради което по отношение на тях е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК предпоставя идентичност на въпросите, разгледани от съда по конкретното дело и в приложените съдебни актове, каквато в случая липсва. Налице е, обаче, последното посочено от жалбоподателя допълнително основание за касационно обжалване – по чл.280, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне, съгласно чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: „Следва ли да се изключи, на основание чл.194, ал.2 ГПК, от доказателствата по делото данъчна фактура, за която е установено, че не е подписана от лицето, вписано като представител на търговеца- получател на стоката по фактурата и в тази хипотеза допустимо ли е приложението на презумцията на чл.301 ТЗ, при условие, че не е установена самоличността на лицето, което действа при липса на представителна власт от името на търговеца?”.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 365 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № II -160 / 08.02.2012г. по т.д. № 1992/2012г. на Бургаски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора, [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 365 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.