4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№252
Гр.София, .18.03.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 422 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Т. П., [населено място] срещу решение № 2034/30.12.2011г., постановено по т.д.№ 1745/11г. от Софийския апелативен съд, с което отменено решение № 153/04.02.2011г. по т.д.№ 1522/07г. на Софийския градски съд и са отхвърлени предявените от касатора иск с правно основание чл.59 ЗЗД против [фирма],гр.София за заплащане на сумата от 50000 лв. /частично предявен от сумата от 151205.50 лв./, както и иск с правно основание чл.135 ЗЗД против [фирма] и М. Й. С., [населено място] за обявяване за недействителен на договор, сключен с нотариален акт № 27, том І, рег.№ 842, н.д.№ 26/02.03.2006г., с който [фирма] продава на М. С. недвижим имот: първия етаж от сграда в [населено място],[жк], [улица].
Касаторът поддържа, че решение е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците [фирма] и М. С. оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск с правна квалификация по чл.59 ЗЗД е неоснователен, тъй като предоставените от ищеца парични средства, претендирани като връщане на допълнителни парични вноски по чл.134, ал.3 ТЗ, не са постъпили в касата на дружеството. Изложени са съображения, че липсата на решение на общото събрание на съдружниците за извършване на вноските, води до освобождаване от отговорност на дружеството за възстановяването на средствата. По иска с правно основание чл.135 ЗЗД решаващият състав е приел, че ищецът е кредитор на дружеството, тъй като към деня на завеждане на исковата молба той има неуредени отношения с дружеството във връзка с прекратяване на членственото му правоотношение. Искът е отхвърлен предвид липсата на увреждане на кредитора с извършената разпоредителна сделка. Основание за този извод е неустановяването на пазарната цена на имота към момента на неговото отчуждаване, която да се съпостави с вписаната в нотариалния акт, за да се прецени дали е налице увреждане на кредитора. Според въззивния съд доказването на този факт е следвало да се извърши с експертно заключение, изслушването на каквото не е поискано от ищеца.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпроса за допустимостта на въззивното решение в частта, с която е разгледан иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл служебно по допустимостта на първоинстанционното решение, както и по довода, че е разгледан иск на непредявено основание, въведен с въззивната жалба.
С оглед на въведените по иска обстоятелства, въз основа на които ищецът претендира връщане на предоставените на дружеството парични средства, касационното обжалване следва да се допусне да проверка на допустимостта на обжалвания въззивен акт в частта по разгледания иск, квалифициран по чл.59 ЗЗД.
В частта по иска с правно основание чл.135 ЗЗД касаторът поставя въпроси относно „мотивираността на съдебния акт” при обсъждане на елементите на фактическия състав на иска и на събраните по делото доказателства, както и въпроса за необходимостта от назначаването на експертиза, която да установи дали ако е налице фактическа разлика между данъчната оценка на търговския имот и дадените в заем или на друго основание средства, това представлява увреждане на ищеца чрез продажната цена.
Въпросите за излагане на съображения от въззивния съд по събраните по делото доказателства, както и по релевантните за спора факти и обстоятелства са относими към правилността на решението и не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.
Въпросът за необходимостта от назначаването на експертиза, обвързан от касатора със задължението на съда служебно да назначи такава, предвид разрешението по т.10 на ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС /делото е разглеждано по реда на ГПК /отм./, е също въпрос относно правилността на решението. Но, този въпрос в случая е от значение и за направените изводи за наличието или липсата на увреждане на кредитора по иска с правно основание чл.135 ЗЗД. Изразеното становище от въззивния съд е, че за упражняване на правото на отменителен иск по чл.135 ЗЗД, увреждането на кредитора следва да се изразява в разликата между цената на имота, по която е сключена атакуваната разпоредителна сделка, и пазарната му стойност.
По въпроса на увреждането на кредитора, като елемент от фактическия състав на правото на чл.135 ГПК, са постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 639/06.10.2010г. по гр.д.№ 754/09г. на ІV гр.о. и решение № 45/01.06.2011г. по гр.д.№ 450/10г. на ІІІ гр.о. Даденото разрешение е, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. В този смисъл, въпросът дали е налице увреждане, ако не е установена разлика в продажната и средната пазарна цена на продадения имот, има характер на правен въпрос от значение за решаването на спора на делото, по отношение на който са осъществени предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В практиката на ВКС са дадени насоки за преценка на увреждането, поради което касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС в контекста на поставения конкретен правен въпрос.
По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение в частта по разгледания иск с правно основание чл.59 ЗЗД и в частта по иска с правно основание чл.135 ЗЗД по въпроса: Налице ли е увреждане на кредитора по смисъла на чл.135 ЗЗД, ако не е доказано съществуването на разлика между продажната цена на недвижимия имот, предмет на атакуваната разпоредителна сделка, и средната пазарна цена на такъв имот?
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 3768.66 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2034/30.12.2011г., постановено по т.д.№ 1745/11г. от Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Л. Т. П., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 3768.66 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.