4
определение на ВКС, ГК, Първо отделение, постановено по гр.д.№ 784 от 2012 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 888
София, 19.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 784 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Ю. Г. срещу решение от 17.04.2012 г. на Шуменския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 60 от 2012 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 934 от 12.12.2011 г. по гр.д.№ 2519 от 2009 г. на Шуменския районен съд за уважаване на предявения от М. Н. П. и П. Н. П. срещу Е. Ю. Г. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот, намиращ се в [населено място], м.”С.” с площ от 1099 кв.м., с трайно предназначение- земеделска земя с идентификатор № 83510.663.17 по кадастралната карта на града.
В жалбата се твърди, че решението на Шуменския окръжен съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В изложението към жалбата се твърди наличието на основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване- противоречие със задължителна практика на ВКС /а именно с решение № 107 от 25.05.2011 г. по гр.д.№ 1297 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и с решение № 429 от 25.11.2011 г. по гр.д.№ 3 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., постановени по реда на чл.290 и сл. от ГПК/ по следните въпроси: 1. Чия е доказателствената тежест за установяване на намерението за упражняване на фактическа власт в процес на ревандикация срещу владелец, разполагащ с нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, предвид презумпцията по чл.69 от ЗС, 2. Следва ли съдът при оспорване на правото на собственост по давност на ищците да проверява служебно и правото на собственост на праводателя им, 3. Следва ли съдът в доклада по чл.146 от ГПК да даде указание на ищците, че тяхна е тежестта на доказване на правото на собственост на праводателя им и 4. Следва ли съдът да допусне доказателства за обстоятелство, което е от значение за изхода на делото и за тежестта на доказване, на което обстоятелство първата инстанция не е дала указания в доклада си по чл.146 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба М. Н. П. и П. Н. П. и третото лице- техен помагач Н. П. Н. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният от М. Н. П. и П. Н. П. срещу Е. Ю. Г. иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен, тъй като ищците са собственици на процесния имот съгласно нотариален акт № 164 от 10.12.1984 г., а ответникът Е. Г. го владее без основание. Прието е, че Г. не е доказал възражението си за придобиване на имота по давност- не е ангажирал доказателства за осъществявано от неговия праводател С. Д. С. и от него самия владение върху спорния имот в продължение на изискуемия съгласно чл.79, ал.1 от ЗС срок, въпреки представения от ответника нотариален акт по обстоятелствена проверка № 9 от 11.01.2006 г.
С оглед на тези мотиви на съда в обжалваното решение първият поставен от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК и доуточнен от съда правен въпрос /чия е доказателствената тежест за установяване на владението върху недвижим имот за изискуемия от ЗС срок за придобиване на имота по давност в процес на ревандикация срещу владелец, разполагащ с нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка/ е от съществено значение за делото и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение, поради което е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
По този въпрос е налице противоречие между обжалваното решение и посочената от касатора задължителна практика на ВКС /решение № 107 от 25.05.2011 г. по гр.д.№ 1297 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о./: В обжалваното решение въззивният съд е приел, че въпреки наличието на издаден в полза на праводателя на ответника констативен нотариален акт за собственост № 9 от 2006 г., в тежест на ответника е било да представи доказателства затова, че към момента на издаване на този констативен нотариален акт праводателят му е владял спорния имот в продължение на повече от 10 години и съгласно чл.79, ал.1 от ЗС го е придобил по давност, докато в решението на ВКС, Второ г.о. е прието, че при представен по делото констативен нотариален акт за собственост, в тежест на оспорващата този акт страна е да обори изводите на нотариуса в този нотариален акт относно принадлежността на правото на собственост. Поради това касационното обжалване на решението на Шуменския окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.04.2012 г. на Шуменския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 60 от 2012 г. В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е потвърдено решение № 934 от 12.12.2011 г. по гр.д.№ 2519 от 2009 г. на Шуменския районен съд за уважаване на предявения от М. Н. П. и П. Н. П. срещу Е. Ю. Г. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот, намиращ се в [населено място], м.”С.” с площ от 1099 кв.м., с трайно предназначение- земеделска земя с идентификатор № 83510.663.17 по кадастралната карта на града.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и да представи вносен документ за това в деловодството на ВКС.
УКАЗВА на същия, че при неспазване на горепосочения срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.