Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
639_17_opr_288_124gpc_interet
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
София, 12.07. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21.06.2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело N 639 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e образувано по касационна жалба на Ж. С. |Н. срещу въззивно решение от 02.11.2016 г. по възз. гр. д. № 213 /2016 г. на Окръжен съд – Монтана, г.о., с което е обезсилено решене от 17.05.2016 г. по гр.д. № 310 /2015 г. на Берковския районен съд, с което е отхвърлен иск на жалбоподателя Ж. Н. срещу Е. С. С. и Н. И. П. с правно основание чл.124,ал.1 ГПК –за установяване право на собственост върху първи етаж от двуетажна жилищна сграда в [населено място], заедно с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, индивидуализирани в решението.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Е. С. С. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Насрещната страна Н. И. П. не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
Преди да предяви този иск ищцата Ж. Н. е предявила срещу същите две лица иск за делба на земеделски земи, останали в наследство, по който е образувано гражданско дело с посочен номер. В първото по делото съдебно заседание ответникът Е. С. Стова е поискала в делбената маса да бъде включен и процесният по настоящото дело имот, за който е заявила, че е съсобствен между нея и Ж. Н. при права 5 /18 и 1 /8 ид.ч.. В срока по чл.342 ГПК Ж. Н. е възразила против включването му в наследствената маса на този имот с твърдение, че този имот е нейна изключителна собственост и е поискала спиране на делбеното производство до приключване на настоящото производство по предявения от нея иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК. Възражението е прието и делото спряно до приключване на производството по настоящото дело. Първоинстанционният съд е приел, че предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.342 ГПК не изключва възможността за предявяване на самостоятелен иск за собственост по общия ред, докато е висящо производството по допускане на делбата, както и че в случая не е налице идентичност на страните и предмета на двете производства. За Ж. Н. е налице правен интерес, тъй като с решението си в делбеното производство при уважаване на възражението съдът просто няма да допусне делба на този имот, но няма да установи със сила на пресъдено нещо, че ищцата е носител на правото на собственост в пълен обем.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на идентичност между двете дела и че при наличие на висящо делбено производство е допустимо спорът дали имотът е собственост само на един от съделителите да се решава в самостоятелно производство. В случая обаче не е налице правен интерес ищцата Ж. Н. да предяви в самостоятелно производство правата си по отношение на процесния имот, тъй като в срока по чл.342 ГПК тя е упражнила правото си на възражение против включването на този имот в наследствената маса, легитимирайки се като собственик на имота с представен нотариален акт. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск по чл.124,ал.1 ГПК, за който съдът изхожда от фактическите твърдения в исковата молба.. Ищцата Ж. Н. е посочила, че отговора на съделителката Е. С. на исковата молба за делба е повод да предяви установителния иск. В този случай спорът относно обуславящите съдебна делба правоотношения ще се реши в делбеното производство, като при уважаване на възражението искът ще бъде отхвърлен за делба, а ищцата ще се легитимира като единствен собственик на имота с представения нотариален акт.
Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от жалбоподателя и уточнен от съда процесуалноправен въпрос: допустимо ли е страна в делбено производство, което се намира в първа фаза – по допускане на делбата, в което е прието направеното от тази страна в срока по чл.342 ГПК възражение, че е изключителен собственик на недвижим имот, който е включен от друга страна в делбената маса, да предяви извън делбеното производство срещу същите лица, които са страни в делбеното производство, установителен иск за собственост на същия имот с правно основание чл.124,ал.1 ГПК.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд въпросът е обусловил извода му за недопустимост на иска с правно основание чл.124,ал.1 ГПК.
Въпросът не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените от жалбоподателя три решения на ВКС, І г.о., постановени в производства по чл.290 ГПК, в които в отговор на правен въпрос не е обсъждан въпрос за допустимост на иска по чл.124 ГПК при направено в срок в делбено производство за същия имот възражение от ищеца по установителния иск, че е изключителен собственик (против включването на имота в делбената маса).
В посочените решения са разглеждани други хипотези:
В решение № 120 от 13.06.2014 г. по гр.д. № 6714 /2013 на ВКС, І г.о. е разгледан друг въпрос: пропускането на срока по чл.342 ГПК в делбеното производство лишава ли страната от възможност да предяви установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124,ал.1 ГПК.
В решение № 18 от 03.02.2015 г. по гр.д. № 4619 /2014 на ВКС, І г.о., постановено от същия съдебен състав като предишното, е разгледан друг въпрос: ако първоинстанционният съд е приел за несвоевременни възражения, въведени с отговора по (на) исковата молба, който е постъпил преди първото съдебно заседание в производството за делба, следва ли въззивният съд, приемайки възраженията за своевременни, да допусне поисканите с отговора на исковата молба доказателства, без подобно искане да е направено във въззивната жалба.
В решение № 66 от 16.06.2014 г. по гр.д. № 5605 /2013 на ВКС, І г.о., е разгледан друг въпрос:: подлежи ли на спиране делбеното производство поради наличие на по-късно заведено дело между същите страни за собственост на делбения имот. В това решение е разгледана хипотеза на пропусната възможност да се направи възражение в делбено производство.
Поради липсата на идентичност и съответно на противоречие с разрешенията в посочените съдени решения, касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК, като се приеме, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Жалбоподателят следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 61.53 лева за разглеждане на касационната и жалба.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 02.11.2016 г. по възз. гр. д. № 213 /2016 г. на Окръжен съд – Монтана, г.о,
Указва и дава възможност на жалбоподателя Ж. С. |Н. в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 61.53 лева (шестдесет и един лева и 53 ст.) за разглеждане на касационната и жалба, като и указва, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.