4
4
Определение по т. д. № 4623/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №4623/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№19
София, 20.01.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 4623 по описа за 2013год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 52192/07.11.2013 г. от Б. Д. Б. от [населено място], с която се иска отмяна на основание чл. 303, ал. , т. 4 ГПК на влезли в сила определения: Определение № 13305/22.10.2013 г. по гр. д. № 18076/2011 г. на Пловдивски районен съд и определение № 545/22.06.2012 г. по ч. гр. д. № 142/2012 г. на второ търговско отделение на ВКС в частта, с която е оставена без разглеждане частна касационна жалба на молителя срещу определение № 406/02.02.2012 г. по ч. гр. д. № 120/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение № 19373/23.11.2011 г. по гр. д. № 18076/2011 г. на Пловдивски районен съд в частта, с която е прекратено производството по искове за заплащане на обезщетения във връзка с ремонт на 4 автомобила и обезщетение за забавено изпълнение.
Молбата за отмяна съдържа хаотично изложение на основание за отмяна, с позоваване на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като на стр. 3 от същата се поддържа като основание за отмяна – произнасяне по процесуалноправни въпроси относно цената на иска и предпоставките за прекратяване на производството в противоречие с постоянната практика на ВКС, като се сочи, че тези въпроси са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма], [населено място] в писмен отговор заема становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І-во отделение в настоящия си състав, намира молбата за отмяна за недопустима по следните съображения:
Молителят се позовава общо на основанието, предвидено в чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, твърдейки че са налице два противоречащи си, постановени по една и съща искова молба акта – влязло в сила определение на ВКС, с което е прието, че частната касационна жалба е недопустима, поради необжалваемост на определението по гр. д. № 18076/2011 г. на ПРС, с което е прекратено производството по исковата молба на Б. относно искове за връщане на получени суми от ответника, поради неизвършени ремонтни работи на четири конкретно посочени автомобила /всяка една от претенциите под 10 000 лв./ и определение № 13305/22.10.2013 г. по гр. д. № 18076/11 г. на Пловдивски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на ищеца Б. за допълване на постановено по делото решение, с произнасяне и по исковете, по отношение на които производството е било прекратено, исковата молба по тези искове е върната, поради неизпълнение на указания в срок, влязло в сила въз основа на определението на ВКС, с което частната касационна жалба е оставена без разглеждане.
Или молителят се позовава на основание по т. 4 и настоява за отмяна на влезли в сила определения, постановени по повод обжалване прекратително определение на първоинстанционния съд по едно конкретно гражданско дело № 18076/2011 г. на Пловдивски районен съд и връщане на искова молба, поради неизпълнение на указания в срок и определение по гр. д. № 18076/2011 г., с което е оставена без уважение молбата му за допълване на постановено по същото дело решение по част от исковете, които са разгледани.
С влезлите в сила определения,чиято отмяна се иска чрез извънинстанционния способ по чл. 303 ГПК, съдът не е разгледал исковете по същество, а се е произнесъл по процедурни въпроси, свързани със съдържанието на исковата молба и задълженията на ищеца за конкретизиране на исканията и точно формулиране на петитум и пр., поради което не им са присъщи последиците на влязло в сила решение, с което се разрешава възникнал между страните материалноправен спор. Тези определения не формират сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 299ГПК, с тях не се установява съществуването или несъществуването на твърдяното материално право от ищеца, и поради това нямат качеството на абсолютна процесуална пречка за повторното предявяване на същите искове. При действието на ГПК от 1952 г., Пленумът на ВС се е произнесъл с Постановление №2/1977 г. относно допустимостта на отмяната на съдебните актове, които нямат характер на решения.
Визираните съдебни актове са постановени в рамките на едно и също исково производство, образувано по исковата молба на Б. Д. Б.. След като прекратителното определение на първоинстанционният съд по някои от изрично визираните в него искове, поради неизпълнени в срок указания за отстраняване нередовности на исковата молба, е влязло в сила, поради необжалваемост пред ВКС /видно от мотивите на посоченото определение на ВКС/, логично е, че в последствие първоинстанционният съд по молбата за допълване на решението ще откаже да се произнесе по обективно съединените искове, по отношение на които е прекратено производството с влязъл в сила съдебен акт.
Водим от изложеното, настоящият състав на ВКС , ТК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Б. Д. Б. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влезлите в сила определения по гр. д. № 18076/2011г. на Пловдивски районен съд – прекратително определение № 19373/23.11.2011 г., потвърдено с определение № 406/02.02.2012 г. по гр. д. № 120/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, влязло в сила поради недопустимост на обжалване пред ВКС, съгласно определение № 545/22.06.2012 г. по ч. т. д. № 142/2012 г. на второ търговско отделение на ВКС, и определение № 13305/22.10.2013 г. по гр.д. № 18076/2011 г. на Пловдивски районен съд, поради нейната недопустимост.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчване на съобщение, ведно с препис от настоящия съдебен акт пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: