О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№138
София, 25.02.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 997 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ЕТ”Н” срещу Решение № 163 от 15.07.2009 год. по гр.д. № 228/2009 год. на Хасковския окръжен съд. С него е потвърдено решението от 31.03.2009 год. по гр.д. № 699/2008 год. на Хасковския районен съд. Първоинстанционният съд е приел за основателен, предявеният от “Р”Е. срещу едноличния иск с правно основание чл.55 ал.1 вр.чл.87 ал.1 вр.чл.88 ал.1 ЗЗД за сумата 10000 лв., произтичаща от авансово плащане по договор за изработка (подвид “строителство”).
За да уважат иска, съдилищата са приели за неоснователни възраженията на ЕТ”Н”, че договорът не е бил развален и че преведените от търговското дружество суми съответстват на обема, естеството и качеството на извършени от него СМР.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са посочени основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Обуславящият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос е материалноправен и е формулиран така: “Следва ли изпълнителят по един облигационен договор за изпълнение да отговаря за неизпълнение на част от договора, поради неточно изпълнение от страна на инвеститора?”. ЕТ”Н” се мотивирал с това, че забавянето на изпълнението от негова страна се дължи на забава на инвеститора да представи Р. за строеж и разрешение за разкопаване.
Представил е Решение № 1093/2006 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. и обжалваемо Решение № 67/2005 год. на ВтАС за което няма данни да е влязло в сила. И двете решения са постановени по искове с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД.
Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, поради това, че въззивният съд не е основал становището си на това, че кредиторовата забава е без значение за изпълнението на длъжника, а на това, че доказаните факти и обстоятелства по делото не установяват такова саниращо длъжниковото неизпълнение поведение на кредитора. Дали изводите на ХОС по установяване на фактите и обстоятелствата са законосъобразни е извън приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице и основанието по т.3 ГПК. Посочването на касатора, че произнасянето по казуса би довело до развитието на правото отново се свързва с конкретни факти и обстоятелства по делото. Изложени са твърдения за допусната неправилна преценка на събраните доказателства, като дори това да би било така – би съставлявало основание чл.281 т.3 ГПК за касиране на решението, но на и за допускане на факултативния касационен контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 163 от 15.07.2009 год. по гр.д. № 228/2009 год. на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.