2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 09.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.04.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1764 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молбата на ЕТ Д. Д. М., упражняващ търговска дейност под фирма ”АДЕМАРК –Д. М. ”, с адрес на управление в [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 05.11.2012 год., по възз. гр. д.№ 9436 /2012 год., с което след частична отмяна на решението на СРС № І-33-21 от 15.03.2012 год., по гр.д.№ 18233/2011 год. е осъден молителя, като ответник по предявените в обективно кумулативно съединяване искове по чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД, да заплати на [фирма] сумата 4 612.83 лв., част от претендираните 5 030 лв. от общо дължимите 12 320 лв.- неустойка върху неплатената наемна цена за конкретно посочен в исковата молба период и главница.
Искането за отмяна, основано на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, е аргументирано с наличие на нови обстоятелства, обективирани в новооткрити писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но които не са могли да бъдат известни на молителя при разглеждане на спора в инстанционното производство. В тази вр. същият твърди, че от справка по лице на Служба по вписванията [населено място] за периода 01.01.2005 год.- 13.12.2012 год. се установява, че ищцовото АД , в качеството си на купувач е закупил на 17.1.2005 год. от Агенция ”СОФИЯ ПРЕС” ид.ч. от сутерена на сградата и от етажа на същата / пореден № 12/, в който се намира и отдаваният под наем на ответника щанд, като на 30.06.2006 год. е продал така закупения недвижим имот на трето лице „Х. ХИД”. Следователно доколкото към датата на сключване на процесния наемен договор [фирма] не е бил собственик на процесния недвижим имот, то той, според доводите изложени в обстоятелствената част на молбата за отмяна, непритежаващ качеството наемодател на ответника не е имал и правна възможност нито изрично, нито мълчаливо да продължи съществуващото до момента наемно правоотношение между ЕТ Д. Д. М. и Агенция „СОФИЯ ПРЕС”, което обстоятелство изключва да е налице и изискуемата се за предявяване на иска по чл.232, ал.2 ЗЗД и обусловения от него иск по чл.92, ал.1 ЗЗД активна материалноправна легитимация.
Ответната по молбата страна в срока по чл.306, ал.3 ГПК е възразила по допустимостта на молбата за отмяна, позовавайки се на изтичане на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, като счита, че в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК началото на тримесечния прекратителен срок е този, посочен в чл.305, ал.1, т.4 ГПК. Алтернативно поддържаното становище е срещу основателността на молбата за отмяна.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на молителя, във вр. с въведеното отменително основание и съобрази данните по делото, в съответствие с правомощията си по чл.307, ал.1 ГПК, намира:
Молбата за отмяна, отговаряща на формалните изисквания на чл.306 ГПК за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК от заинтересована по см. на чл. 303, ал.1 ГПК страна в инстанционното производство, поради което е процесуално допустима.
Нотариалният акт за продажба на недвижим имот, респ. на ид.ч. от недвижим имот е от категорията, които според чл.4 ПВ и чл.112 ЗС подлежат на вписване. Следователно съобразено оповестително – защитното действие на вписването спрямо всяко трето лице дава основание да се приеме, че в случая извършеното от Съдията по вписванията при Служба по вписванията [населено място] вписване, обективирано под № 4 от приложената с молбата за отмяна справка на Служба по вписванията [населено място] за периода 01.01.2005 год.- 13. 12. 2012 год. е могло обективно да бъде известно на молителя още към датата на разглеждане на спора в инстанционното производство.
Поради това и при липсата на въведено от ЕТ М. твърдение, че същият е бил в невъзможност, въпреки проявената от него процесуална грижа да охрани интересите си, да се снабди с горепосоченото писмено доказателство, то за начало на тримесечния преклузивен срок по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, следва да се счита датата на влизане в сила на решението на СГС, чиято отмяна се иска – 05.11.2012 год..
Същият към датата на подаване на молбата за отмяна- 05.02.2013 год. не е изтекъл, поради което процесуалното потестативно право на молителя да сезира ВКС по реда на извънинстанционното производство не е преклудирано и молбата следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
Водим от изложените съображения и на осн. чл. 307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1,т.1 ГПК, настоящият състав на второ отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разглеждане молбата на ЕТ Д. Д. М., упражняващ търговска дейност под фирма [фирма], със седалище [населено място], с вх. на СГС № 1005097/05.02.2013 год. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 05.11.2012 год., по възз.гр.д.№ 9436 /2012 год..
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: