О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№616
София, 29.10.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 489 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. К. Р. срещу решението от 10.01.2009 год. по гр.д. № 837/2009 год. на Софийски градски съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на С. Р. срещу решението от 27.12.2007 год. по гр.д. № 5386/2007 год. на Софийски районен съд. С него е бил отхвърлен предявеният по реда на чл.254 ГПК (отм.) иск на Р. за установяване недължимост на вземането по запис на заповед, издател по която е той, а поемател – Р. Т. Т.. С. са приели, че менителничният ефект е действителен (обстоятелство което не се оспорва от ищеца-касатор) и доколкото сделката е абстрактна, единственото твърдението на Р. , че не е получавал пари, а е подписал записа на заповед без да се запознае със съдържанието му, е недостатъчно за уважаването на иска по чл.254 ГПК (отм.).
Представено е изложение, обозначено като такова по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В него, обаче, отново са възпроизведени част от доводите по касационната жалба, свързани с незаконосъобразността на извода на СГС за недоказаност на иска.
В изложението липсва каквато и да било формулировка относно това, кой е обуславящият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос, като твърдението е, че „въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото“. Т.е. бланкетно е възпроизведена ал.1 на чл.280 ГПК. В последният абзац бланкетно са посочени основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Приложени са решения на състави на ВКС, които са се произнесли по спорове по чл.254 ГПК.
Както бе посочено по-горе, въпросът по чл.280 ал.1 ГПК не е ясно формулиран, но дори да би се приело, че се касае за неправилно прилагане от страна на СГС на доказателствената тежест, то този въпрос освен, че по-скоро би съставлявал касационно основание по чл.281 т.3 ГПК, няма и отношение към цитираната практика на ВС на РБ. Ще следва да се отбележи, че основанията по т.1 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК до голяма степен са взаимноизключващи се, но дори и в този случай нито задължителната, нито константната практика на ВКС сочат, че в тежест на ответника е да установи наличието на каузална сделка, каквато е последователно подържаната теза на Р. И в приложените решения се сочи, че в производство по чл.254 ГПК (отм.) в тежест на ищеца е да установи недължимост на вземането за което е образувано изпълнителното производство. Голото твърдение „не дължа, защото той не е установил, че сам му дал и на какво основание съм сторил това, въпреки, че съм подписал менителничния ефект“ не изчерпва правната характеристика и обсега на доказване на отрицателния установителен иск. Дори да би се приело, че преценката на въззивния съд на фактите е неправилна, това би довело (евентуално) до основание за касиране на въззивния акт, но не и за допускане на факултативния касационен контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10.01.2009 год. по гр.д. № 837/2009 год. на Софийски градски съд. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.