О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№373
София, 18.06.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 288 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Етрострой ИГЕ“АД срещу тези части от Решение № 262 от 14.12.2008 год. по гр.д. № 2426/2006 год. на Софийски апелативен съд с които въззивният съд е: 1./ Обезсилил решението от 15.07.2004 год. по гр.д. № 486/2003 год. на Софийски окръжен съд в тази негова част с която е бил осъден Е. „Даков-Д. Даков“ да заплати на дружеството сумата над 31459.90 лв. и до 92196.50 лв. и е прекратил производството по делото в тази част; 2./ О. същото решение на СОС в частта с която едноличният търговец е бил осъден да заплати на дружеството обезщетение за забава при плащането на възнаграждение за извършени СМР за размера над 2179.92 лв. и до 6560 лв.; 2./ В частта на разноските.
В отговора си по чл.287 ал.1 ГПК Е. „Даков-Д. Даков“ се е позовал на липсата на основание за допускане на касационен контрол. Депозирал е по реда и на основание чл.287 ал.2 ГПК насрещна касационна жалба срещу тази част от Решение № 262 от 14.12.2008 год. по гр.д. № 2426/2006 год. на Софийския апелативен съд с която е оставено в сила решението на първоинстанционния Софийски окръжен съд.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът „Етрострой ИГЕ“АД подържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Позовава се на т.9 на ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС – противоречие на становището на въззивния съд с посочената задължителна практика по отношение на съществения процесуалноправен въпрос – възможността за изменение (увеличение) размера на иска. Счита, че неправилно САС е приел направеното увеличение – преминаване от частичен към глобален размер на иска за недопустимо, поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството в посочената по-горе част.
Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК в случая не е налице, поради липсата на противоречие с цитираната практика, тъй като тя касае различна правна хипотеза от тази по конкретния казус.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, обусловени от неизпълнение на договор за изработка (подвид „строителство“). Твърдението по исковата молба на „Етрострой ИГЕ“АД е, че е извършил договорените с Е. „Даков-Д. Даков“ строително-монтажни работи (СМР) подробно описани в исковата молба, стойността на които възложителят неоснователно е отказал да заплати. Безспорно е, че искът е предявен при условията на частичност, като през 2004 год. по реда на чл.116 ал.1 ГПК (отм.) е заявено увеличение. С молба-уточнение, депозирана пред САС на 20.04.2007 год. въззиваемият „Етрострой ИГЕ“АД е конкретизирал по вид и стойност СМР, чието плащане претендира вкл. увеличението от 2004 год. За да обезсили частично първоинстанционното решение, апелативният съд е констатирал, че при увеличението, „Етрострой ИГЕ“АД е включил в първоначално заявените с ИМ, допълнителни СМР, чието плащане претендира. Приемайки, че по отношение на тях е налице нов иск, а не увеличение или преминаване от частичен към глобален на иска по който производството е било вече висящо, САС е прекратил производството по него. Произнесъл се е до размера на 31459.90 лв. формиран от стойността на претендираните с исковата молба СМР.
В случая, становището на въззивния съд е обусловено от конкретните факти по спора и процесуалните действия на страната. Липсва противоречие с цитираната практика на ВКС, доколкото становището на съда не е обусловено от разбирането, че увеличение, както и преминаването от частичен иск към глобален е недопустимо. Приел е, че под формата на увеличение е предявен нов иск. Тезата на касатора, че и тази хипотеза се обхваща от т.9 на ТР № 1/2001 год. с оглед процесуална икономия е неправилна. Какво е естеството на допълнителните СМР или се касае за конкретизация на вече заявени СМР е въпрос на конкретни факти. Дори тези факти да са неправилно установени, то това би могло да съставлява основание по чл.281 ГПК, но не и такова за допускане на факултативния касационен контрол.
С оглед произнасянето по първоначалната жалба на „Етрострой ИГЕ“АД, насрещната касационна жалба на Е. „Даков-Д. Даков“ ще следва да бъде оставена без разглеждане.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 262 от 14.12.2008 год. по гр.д. № 2426/2006 год. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.287 ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на Е. „Даков-Д. Даков“.
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.