О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№75
София, 20.01.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 725 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. д. „Червеняков, В. и съдружници“ срещу О. № 8* от 17.07.2009 год. по ч.гр.д. № 6680/2009 год. на Софийския градски съд с което е потвърдено разпореждането от 26.06.2009 год. по гр.д. № 26259/2009 год. на Софийския районен съд. С това разпореждане върната исковата молба и е прекратено производството по предявения по реда и на основание чл.422 ГПК от А. д. „Червеняков, В. и съдружници“ срещу „Хелио- Т. ;АД осъдителен иск. За да прекрати производство, районният съд е приел, че ищецът не е представил доказателства, че искът по чл.422 ГПК е предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415 ал.1 ГПК.
СРС е отправил указания са представяне на сочените доказателства, но съобщението до А. д. „Червеняков, В. и съдружници“ изпратено на адреса на управление на ул.“Уйлям Г. ; № 51 е върнато в цялост с отбелязване, че дружеството е променило адреса си, а новият в кв. Борово“ е неизвестен. Съдът е приложил чл.50 ал.2 ГПК, което процесуално действие е било счетено за законосъобразно от въззивната инстанция. Основните доводи пред нея, както и пред ВКС са свързани с приложимия ред за призоваване. Промяната на адреса на управление на дружеството не се оспорва, като твърдението е, че на предходния адрес е продължила да действа кантора с двама адвокати.
Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о. отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, спазен е преклузивният срок по чл.275 ал.1 ГПК и с нея се иска касиране на акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
В изложението към частната касационна жалба, процесуалният представител на А. д. „Червеняков, В. и съдружници“ е формулирал 3 процесуалноправни въпроса, които счита за обуславящи по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Позовава се на взаимно изключващите се основания по т.1 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – липса на съдебна практика по въпросите (изведени от съдържанието посочено в изложението): 1./ К. ЮЛ е адвокатско д. , по реда на чл.50 или на чл.51 ГПК следва да се извърши призоваването; 2./ В кои хипотези се прилага чл.50 ал.2 ГПК и в кои – чл.50 ал.4 вр.чл.417 ал.1 ГПК. Те са обуславящи за конкретния спор – П. или неправилно е приложен чл.52 ГПК по отношение на ЮЛ, което е адв.дружество.
Отговорът на останалите въпроси – има ли разлика при връчване на съобщения на ФЛ, на ЮЛ или на адвокат се съдържа в самия закон. Същото касае и въпроса, ако страната не бъде намерена, може ли съобщението да бъде връчено на пълномощник, който няма връзка с хипотезата „промяна на адреса“.
По отношение на първия от поставените въпроси, настоящият съдебен състав счита, че независимо от обстоятелството, че страната по делото е адвокатско д. , по отношение на реда за призоваването и е приложим чл.50 ГПК, а не чл.51 ГПК. Това е така поради кумулативността на обстоятелствата, че адвокатското д. е ЮЛ и че то е страна по делото. Връчването по реда на чл.51 ГПК е ред за връчване на пълномощник. Т.е. ако А. д. „Червеняков, В. и съдружници“ би било процесуален представител на страната (персонифицирано чрез съдружниците си), то по отношение на него би бил приложим редът по чл.51 ГПК. В случая самото д. е страна, поради което правилно съдилищата са преценили, че релевантна е процедурата по чл.50 ГПК.
Правилно съдилищата са преценили и това (по втория от поставените въпроси), че в случай, че страната-ЮЛ е променила адреса си на управление и новият е неизвестен, приложим е редът по чл.50 ал.2 ГПК а не този по чл.50 ал.4 вр.чл.47 ал.1 ГПК – залепване на уведомлението. Той се прилага, когато адресът на управление не е променен/напуснат, а само липсва достъп до канцеларията на ЮЛ или никое от лицата по чл.50 ал.3 предл.1 ГПК не се съгласи да приеме уведомлението. Както неколкократно бе посочено, безспорно е обстоятелството, че адресът (мястото за връчване по смисъла на ал.1 на чл.50 ГПК) е променен. При условие, че това обстоятелство е станало известно на връчителя и на предходния адрес не е намерил някое от лицата по чл.50 ал.3 предл.1 ГГПК комуто да връчи уведомлението, нито за него, нито за съда е съществувало задължението за повторно изпращане/посещение на адреса (какъвто довод се прави в жалбата). Вярно е, че второ съобщение е могло да бъде изпратено и на адреса на процесуалния представител адв. Й(който адрес е различен), но за съда такова задължение не е съществувало.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на А. д. „Червеняков, В. и съдружници“ срещу О. № 8* от 17.07.2009 год. по ч.гр.д. № 6680/2009 год. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.