О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 514
София, 28.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3018/2014 година
Производство по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивно решение № 474 от 16.07.2014 г. по т.дело № 588/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалваният съдебен акт е потвърдено решение № 112 от 24.03.2014 г. по т.дело № 790/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което касаторът [фирма] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 269 685.61 лв., представляваща остатък от цената по Договор № 507 от 14.06.2012 г., сключен между страните, за изкупуване на електрическа енергия, произведена през периода от месец септември 2012г. до месец май 2013г. от фотоволтаична централа с мощност 1,5 МW, и сумата 633 152.49 лв. – остатък от цената по Договор № 508 от 14.06.2012 г., сключен между страните, за изкупуване на електрическа енергия, произведена през периода от месец септември 2012 г. до месец май 2013 г. от фотоволтаична централа с мощност 3,5 МW, ведно със законна лихва върху главниците от подаване на исковата молба в съда на 24.10.2013г. до изплащането им и направените по делото разноски от 58 941.65лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с наличие на предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Дали с отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона (чл. 13 , ал. 7 ЗЕ) е допуснато предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици или решението, с което този акт се отменен, няма такава обратна сила”.
Ответникът по касация [фирма] поддържа, че липсват основанията по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен срещу касатора [фирма] иск по чл.327, ал.1 ТЗ с твърдения на ищеца, че извършеното от ответника прихващане на дължимата по сключените между тях договори цена на произведената електроенергия от собствените му две фотоволтаични електроцентрали /Ф./ с мощност 1,5 MW и 3,5 MW, с прехвърлените му от [фирма] вземания за цена за достъп до електроцентралата до електропреносната и електроразпределителната мрежа до размер на исковите суми не е произвело действието по чл.104 ЗЗД, тъй като Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта, с които са определени временни цени за достъп на производителите на ел.енергия от възобновяеми източници, е отменено с влязло в сила Решение на ВАС по адм.дело № 13239/2012 г.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на така предявения иск е приел, че отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа с влязло в сила решение на ВАС по адм.дело № 13239/2012 г., макар и постановено по жалба на трето на процеса лице произвежда правни последици не само за участвалите в производството пред ВАС правни субекти, но и по отношение на страните в настоящото производство. Този извод е аргументиран с разпоредбата на чл.177, ал.1 АПК според която, съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, има действие по отношение на всички. Конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се според съда в отпадане с обратна сила на разпоредените с него правни последици, важи не само по отношение на страните по делото, но и спрямо всички. Тъй като отмяната на решението на ДКЕВР като индивидуален административен акт, имала обратно действие и заличавала изначално разпоредбите относно определения размер на временните цени за достъп на производителите към електропреносната и електроразпределителната мрежа, от това следвало, че това дружество няма вземания към ищеца по издадените и цедирани на ответника фактури за събирана цена за достъп, за периода от м.09.2012 г. до м.05.2013 г., а ответното дружество [фирма] не е придобило вземанията по сключения с цедента договор за цесия.
Настоящият състав на ВКС намира, че налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Формулираният в изложението правен въпрос за действието във времето на постановено от ВАС /и влязло в сила/ решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ, отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК поради обуславящото му значение за изхода на спора. При преценката за наличие на соченото основание за достъп до касация настоящият състав като съобрази, че отмененият административен акт е издаден от ДКЕВР в изпълнение на правомощието му по чл. 21, т.8 във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 13 и § 197, ал.1 от ПЗР на ЗЕ да определя временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на ел. енергия, като същевременно на този регулаторен орган е вменено и задължението по чл. 32, ал. 4 ЗЕ при отмяна на временната цена да определи окончателна такава и да вземе подходящи мерки за компенсация, задължение, което е разпоредено и с нормата на чл.301 АПК, според която при отмяна на административния акт, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, намира, че поставеният от касатора правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касация.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 18 056.77 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 474 от 16.07.2014 г. по т.дело № 588/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 18 056.77 лв. /осемнадесет хиляди, петдесет и шест лв. и 77 стотинки/ в едноседмичен срок от съобщението, като в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията, делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд за насрочване за открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: