О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
София, 30,06, 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 195 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Й. П. , Н. Б. П. и А. Б. П. срещу Решение № 1928/26.11.2009 год. по гр.д. № 2645/2009 год. на Пловдивския окръжен съд с което е оставено в сила решението от 26.06.2009 год. по гр.д. № 3437/2009 год. на РС-Пловдив.
С това решение ПРС е отхвърлил субективно съединените им искове срещу П. Ж. П. за присъждане на сумите от по 5000 лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за забава при плащане на сумата 12000 лв. за периода 19.05.2005 – 10.10.2008 год.
Спорът се основава на следните обстоятелства: В резултат на ПТП, на 15.8.2003 год. е настъпила смъртта на наследодателя на ищците Б, като увреждащият автомобил е със собственик и водач П. П. В рамките на наказателното досъдебно производство е прието, че се касае за случайно събитие за което П. П. няма вина. Доколкото е била налице валидна застраховка по риска „Гражданска отговорност”, П. са предявили субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.407 ТЗ срещу застрахователя МЗК”Е”АД и евентуален с правно основание чл.45 ЗЗД срещу делинквента по които е образувано гр.д.1280/2005 год. С влязло в сила решение, отговорността на МЗК”Е”АД е била ангажирана за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ – 19.05.2005 год. Отхвърлен е бил искът с правно основание чл.84 ал.3 ЗЗД срещу застрахователя и срещу П. за заплащане на обезщетение, съобразно законната лихва от датата на деликта и до датата на ИМ.
Поради обстоятелството, че по отношение на МЗК”Е”АД е било открито производство по несъстоятелност, сумите по главницата на обезщетението са били заплатени от Г. фонд през м.10.2008 год. Фондът е отказал да им заплати обезщетението за забава, съобразно законните лихви, позовавайки се на чл.311в ал.2 КЗ. Поради това, П. са предявили иска за заплащане на това обезщетение от прекия причинител П.
Съдилищата са отхвърлили субективно съединените искове, квалифицирайки ги като такива по чл.86 ал.1 ЗЗД и аргументирайки се с това, че липсва законово основание за ангажиране отговорността на П. за заплащане на сумите, които Г. фонд е отказал да покрие.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа твърдението, че съдилищата неправилно са квалифицирали заявените претенции, които всъщност произтича от „отговорност на ответника, обусловена от осъществения от него лош избор на съконтрахент по застрахователния договор, довел до невъзможност ищците да получат присъдени с окончателен съдебен акт суми, дължими от съконтрахента на ответника по настоящето дело”.
П. се е на всички хипотези на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК досежно квалификацията на спорното правоотношение. Приложил е 5 съдебни акта – четири Решения на 3-членни състави на ВС на НРБ и на ВС на РБ, както и ТР № 142/1966 год. на ОСГК досежно незадължителността на постановлението на прокуратурата за прекратяването на наказателното преследване.
Становището на настоящия съдебен състав, че факултативния касационен контрол не следва да бъде допускан произтича от следното: Преди всичко, съдебната практика на която се позовават касаторите не обуславя прилагането на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, съобразно лимитативното тълкуване на закона с ТР № 1/2009 год. Нямат отношение към спора (и съответно към т.2 на чл.280 ал.1 ГПК) цитираното ТР № 142/1966 год. и Решение № 817/1988 год. на ІV г.о на ВС на НРБ доколкото разглеждат хипотези, свързани с наказателното производство относно вината при деликта (в случая ПТП), а твърдението на касаторите, цитирано по-горе е, че претенциите им произтичат от „вина при сключването на застрахователния договор”.
Не обуславят хипотезата на т.2 и другите 3 решения на Върховния съд – свързани с правомощията на съда при изменение основанието на иска. Актовете не съдържат противоречиви становища по определяне/изменение основанието на иска, и по правен въпрос, свързан с такова изменение/определяне ПдОС не се е произнасял. Както бе посочено по-горе, обезщетението за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД е било присъдено по предходното дело, като акцесорно на иска по чл.407 (отм.) ТЗ. Претенцията на ищците по настоящето дело е за същото това обезщетение, което е присъдено по гр.д. № 1280/05 год. но не са получили поради факта, че длъжникът-застраховател е в несъстоятелност. Не са посочили правна квалификация на исковете си (а и не са длъжни), но са се позовали на вече присъденото вземане за лихви. Всъщност, ако бъде възприета тезата им и съобразена практиката, цитирана в изложението, в този случай исковете за отговорност за присъдено вземате поради лош избор биха били недопустими (поради смесване на деликтната и договорната отговорност), като в този случай касационният контрол би бил лишен от правен интерес за тях.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационен контрол на Решение № 1928/26.11.2009 год. по гр.д. № 2645/2009 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.