О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София, 02.10.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 476 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на НК“Железопътна инфраструктура“ срещу определението от 11.03.2008 год. по гр.д. № 1077/2006 год. на Софийския апелативен съд с което на основание чл.65 ал.1 ГПК (отм.) е осъдена Националната к. да заплати допълнителна държавна такса в размер на 300 лв., поради това, че като страна по делото е станала причина за отлагането му.
Частната жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК.
В нея съдържа искане за отмяна на определението и се излагат доводи във връзка с липсата на предвидените в закона предпоставки за налагане на санкцията.
Като взе предвид доводите по частната жалба и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд приема за установено следното:
Частната жалба е основателна.
Производството пред САС се е развило по реда на ГПК-1952 год. на основание § 2 ал.2 на ПЗР на ГПК-2007 год.
За да наложи санкцията на чл.65 ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че представянето в с.з. на 11.03.2008 год. от НК“Железопътна инфраструктура“ на релевантни за спора доказателства води до отлагане на делото с цел със същите да се запознае и другата страна по спора и вземе отношение по тях. На 24.04.2009 год. по делото е постановено решение за което няма данни да е обжалвано.
Настоящата инстанция счита, че в случая неправилно е приложена санкцията на чл.65 ал.1 ГПК (отм.) поради следното: За да бъде ангажирана отговорността на страната да заплати допълнителна държавна такса, следва да са налице две кумулативни предпоставки: 1/ искането за доказателства или представянето на такива да е направено несвоевременно и 2/ то да е причина за отлагане на делото. В случая, нито една от предпоставките не е налице. Всъщност, неясно е дали санкцията е наложена поради представянето ва окончателния протокол от 17.12.2001 год., Заповеди № 77 от 22.02.2002 год. и № 17 от 28.01.2202 год. и протокол от 12.07.2002 год. или поради дадената възможност за представяне на разделителния и встъпителен баланс, които са били взети предвид при изготвянето на експертното заключение. В първия случай, санкцията би била наложена неправилно, тъй като процесуалният представител на въззивника не е оспорил представените доказателства и делото не е отложено за проверката им по реда на чл.154 ГПК (отм.). Процедура за отлагане на делото „за запознаване с доказателствата“ без те да са оспорени не е законово регламентирана, а може да бъде допусната по преценка на съда. Във втория случай – преценката, че баланса следва да бъде приложен към делото не е по искане на страната, а е по преценка на съда с оглед изявлението на вещото лице.
В частната жалба се съдържа искане за спиране изпълнението на обжалваното определение, произнасянето по което е без предметно с оглед произнасянето по частната жалба.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколното определение от 11.03.2008 год. по гр.д. № 1077/2006 год. на Софийския апелативен съд с което на основание чл.65 ал.1 ГПК (отм.) е осъдена Н. к. „Железопътна инфраструктура“ да заплати допълнителна държавна такса в размер на 300 лв. (триста лева).
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: