О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
София, 05,07,2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на втори юли през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 365 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр.чл.129 ал.3 ГПК.
Образувано е по т.нар. „допълнителна частна жалба” (имаща характер на частна касационна жалба) на К. А. К. срещу Определение № 476 от 14.10.2008 год. по ч.гр.д. № 818/2008 год. на Плевенски окръжен съд с което е потвърдено определението от 08.07.2008 год. по гр.д. № 2533/2008 год. на Плевенски районен съд 51 с-в. С него, като е счел, че е сезиран от К. К. с нередовна искова молба съдът е разпоредил връщането и и е прекратил производството по иска му срещу Държавата.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу за определение, преграждащо развитието на спора и отношение на него намира приложение чл.280 ал.1 т.3 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав взе предвид следното:
В частната касационна жалба К. К. не е изложил основания за допускане на касационен контрол не е формулиран обуславящ материалноправен или процесуалноправен въпрос по който съдилищата са се произнесли. Съдът му е указал и му е дал възможност допълнително да отстрани недостатъците. След провеждането на процедурата по чл.25 ал.4 вр.чл.23 ал.2 и 4 вр.чл.21 т.3 ЗПП, на К. е била предоставена безплатна правна помощ.
В депозирано изложение на определения по реда на ЗПП процесуален представител на К. – адв. Н, се съдържа позоваване на противоречие на мотивите на въззивния съд с изискванията на т.19 на ТР № 1/04.01.2001 год.
Настоящият съдебен състав счита, че касационен контрол ще следва да бъде допуснат за произнасяне действително ли е налице противоречие твърдяното противоречие на мотивите на ПлОС с критериите, въведени с т.19 на ТР № 1/2001 год.
Разбирането на процесуалния представител, че ТР № 1/2000 год. запазва действието си и при ГПК-2007 год. не е съвсем правилно, доколкото новата уредба на въззивното производство съдържа различия и едно от тях касае именно мотивите на въззивния съд. За разлика от общите параметри, въведени с чл.189 ГПК (отм.), към който препращаше чл.211 ГПК (отм.), с чл.272 ГПК на новия процесуален кодекс изрично е регламентирана възможността за въззивния съд да препрати към мотивите на решението си първоинстанционния съд. Това е валидно и за определенията, съгласно препращането на чл.278 ал.4 ГПК.
Преценката на съдилищата относно редовността на исковата молба на К. и съответствието и с изискванията на чл.127 ГПК е правилна. ИМ е неясна, смесват се основания (по ЗНЗ Конституцията), процесуален ред, искания и пр. Касае се за неизпълнение от страна на ищеца-касатор К. К. на процесуалното му задължение за въвеждането на релевантни за спора факти и обстоятелства на които да съответства конкретен петитум и най-вече, да се касае за спор, който подлежи на разглеждане по избрания от него процесуален ред.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на К. А. К. срещу Определение № 476 от 14.10.2008 год. по ч.гр.д. № 818/2008 год. на Плевенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.