О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
гр. София, 16.10.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 19 септември , две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1903/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби от страна на: пълномощника на „РОУД ВЕНЧЪР КЪМПАНИ“ ЕООД- [населено място] и на „КЕЙТ ТРАНС ГЕО“ЕООД срещу решение № 60 от 20.02.2018 г. по т.д. № 7 /18 на Апелативен съд-Пловдив, с което по жалба на НАП частично е отменено решение №304 от 20.10.2017 г. по т.д. № 270/2017 на ОС-Стара Загора, постановено по реда на чл.625 от ТЗ , с което е обявена неплатежоспособността на „РОУД ВЕНЧЪР КЪМПАНИ”ЕООД –гр. Ст. Загора, открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик, наложени са обща възбрана и запор и е определена началната дата на неплатежоспособност-19.09.2017 г., в ЧАСТТА относно началната дата на неплатежоспособността и същата е определена на 31.12.2015 г..
Навеждат се доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост.
Всеки от касаторите изразява писмено становище за основателността на касационната жалба на другия касатор.
От страна на НАП-София не е подаден писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и искът е неоценяем намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в решението, постановено по реда на чл.625 от ТЗ , с което по молба на „КЕЙТ ТРАНС ГЕО“ЕООД е обявена неплатежоспособността на „РОУД ВЕНЧЪР КЪМПАНИ“ ЕООД- [населено място] ,открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик, наложени са обща възбрана и запор, не е определена правилно началната дата на неплатежоспособност: 19.09.2017 г.. Съдебният състав се е мотивирал с това, че последната е налице от датата на влошаване на общото икономическо състояние на длъжника, водещо до обективна невъзможност за изпълнение на паричните му задължения към неговите кредитори, а не от датата на последното плащане към някой от тях, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Видно от събраните доказателства, много преди така приетата в обжалваното начална дата на неплатежоспособност ответното дружество е влошило икономическото си състояние до степен да не може регулярно да обслужва текущите си /т.е. с настъпил падеж/ задължения. Израз на това, според мотивите съда, са показателите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, които са спаднали под 1–ца още към 31.12.2015 г..В тази насока са и показателите за финансова автономност , анализирани от решаващия състав на основа изслушаната и приета по делото счетоводна експертиза. От м.12.2015 г. са и издадените фактури за вземанията на кредитора „КЕЙТ ТРАНС ГЕО“ЕООД, подал молбата за откриване на производство по несъстоятелност, както и неизпълнените публични задължения на длъжника към НАП, за които е издаден и РА № Р-2200011601757-091-001/24.03.2017 г..
И двамата касатори се позоват на недопустимост на въззивното обжалване, с оглед липсата на активна процесуална легитимация на Националната агенция по приходите/НАП/ да обжалва първоинстанционното решение, съгласно чл.613а ал.2 ТЗ. Оплакването е неоснователно, тъй като НАП се легитимира като кредитор с публични държавни вземания с влязъл в сила РА № Р-2200011601757-091-001/24.03.2017 г.. Последният е надлежно връчен на длъжника по електронен път на 27.03.2017 г. и не е обжалван от последния, следователно правилно е счетен от съда за влязъл в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба от страна на „РОУД ВЕНЧЪР КЪМПАНИ“ ЕООД- [населено място], се сочат правни въпроси от значение за спора, които обобщено се свеждат до относителната тежест на величините на коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност и на финансова автономност при определяне на датата на изпадане на длъжника в състояние на неплатежоспособност, или тази дата следва да се счита датата на последното плащане към който и да е кредитор.
Твърди се, че по тези въпроси са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 ГПК/ред. в ДВ бр.86/2017 г./., доколкото решението е в противоречие с посочени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които представляват незадължителна практика на ВКС, според 290 ал.3 ГПК /ДВ бр.86/2017 г./.
Според константната практика на ВКС, включително цитираната от самия касатор, началната дата на неплатежоспособността следва да се определи като се съобрази общото икономическо състояние на длъжника, съобразно изведените критерии, и момента на спиране на обслужване на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане към определен кредитор. Тъй като въпросът за началната дата на неплатежоспособността е конкретен за всеки отделен случай с оглед обстоятелствата по делото, които подлежат на доказване, въззивният съд, като е обсъдил релевантните за началната дата доказателства, включително изслушаната експертиза за падане на съответните коефициенти за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност под единица, и същевременно с това, за спиране на плащанията на изискуемите му задължения към инициралия производството кредитор „КЕЙТ ТРАНС ГЕО“ЕООД и към НАП още в края на 2015 г. е направил преценката за настъпване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника и началната й дата, при съобразяване с посочените критерии. Следователно не е налице противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС като основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК/ред.ДВ бр.86/2017 г./.
Искането на „КЕЙТ ТРАНС ГЕО“ЕООД за допускане на касационно обжалване се основава на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК/ред.ДВ бр.86/2017 г./, изразяваща се неправилна преценка на наличие на обективно състояние на неплатежоспособност към приетата от съда начална дата на настъпване на същата.
За да е налице обаче очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е „очевиден“ подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, на приетите за установени факти или тълкуване на закона. В случая наличието на такъв недостатък, нито се обосновава от цитираните по-горе оплаквания в КЖ, нито е налице.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК/ред.ДВ бр.86/2017 г./ за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 20.02.2018 г. по т.д. № 7 /18 на Апелативен съд-Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.