Р Е Ш Е Н И Е
N 645
София, 09.10.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. N 281/2008г.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” и сл. ГПК /отм./ във връзка с §2, ал.3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр.59 от 20.07.2007г./.
Образувано е по касационна жалба на ЗПАД „ДЗИ – Общо застраховане”, гр. София срещу решение на Софийски градски съд, ІІ „г” отделение от 27.12.2007г. по гр.д. № 1609/2007г. С това решение е оставено в сила постановеното от Софийски районен съд, 70 състав решение от 02.03.2007г. по гр.д. № 1262/2006г., с което са уважени изцяло предявените от ЕТ “Д. К.”, гр. София срещу ЗПАД „Д.З.И. – О.З.” искове: иск по чл.399 ТЗ /отм./ за сумата 10 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховане на земеделски култури от 10.06.2005г. и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 500 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху първата сума в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.08.2005г. до 31.12.2005г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения срещу извода за настъпване на покрит застрахователен риск „проливен дъжд”, като твърди, че от събраните по делото доказателства се установява настъпването на друг риск „наводнение”, който не се обхваща от сключения между страните застрахователен договор. Освен това, счита, че ищецът не е доказал наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото събитие и причинения вредоносен резултат. Поради това, моли за отмяна на атакувания акт и за постановяване на решение съобразно разпоредбите на закона и събрания по делото доказателствен материал.
Ответникът по касационната жалба – ЕТ „Д. К.” – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да остави в сила първоинстанционното решение, Софийски градски съд е приел за безспорно доказано възникването на валидно застрахователно правоотношение между страните по договор за имуществена застраховка и настъпване на предвиденото в договора застрахователно събитие – проливен дъжд, който е причинил унищожаване на цялата реколта от лук, предмет на процесната застрахователна полица. Като неоснователно, с оглед събраните по делото доказателства, в т.ч. показанията на разпитаните по делото свидетели, е преценено възражението на застрахователя, че причина за понесените от ищеца-едноличен търговец вреди е наводнение, предизвикано от преливането на намиращите се в съседство на имота река и отводнителен канал.
Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото е постановено при задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства и направени от страните доводи и възражения.
Изцяло следва да бъде споделено становището на решаващия състав по основния спорен въпрос, а именно – настъпил ли е покрит риск „проливен дъжд” и той ли е причина за унищожаването на реколтата от лук на застрахования. Изводите, до които е достигнала въззивната инстанция, напълно съответстват на доказателствата по делото. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е дал вяра на посочените от него свидетели, които установяват, че причина за погиването на насажденията на ищеца е наводнение, причинено от преливане на местната река и канал в местността „Отводнителното” в землището на гр. Угърчин. Преди всичко, следва да се отбележи, че подобно твърдение не се съдържа в показанията на нито един от разпитаните свидетели, в т.ч. и на свидетелката Панчева. Последната наистина твърди, че в резултат от проливните почти едноседмични дъждове „реката изскочи и бяха наводнени много дворове”. Същевременно обаче, и тази свидетелка заявява, че не може да прецени „вследствие на кое точно се получи наводняването”.
От друга страна, правилно въззивният съд е преценявал показанията на свидетелите Томев и Татарлиев при условията на чл.136 ГПК /отм./, предвид евентуалната им заинтересованост, с оглед обстоятелството, че са служители на застрахователя. Поради това, констатациите на същите за „наводняване” на процесната нива не следва да бъдат съобразявани при преценката относно вида на настъпилото събитие.
Не може да бъде споделено и оплакването на касатора, че в случая събитието следва да се квалифицира като „наводнение” или „киша”, а не като „проливен дъжд”, поради обстоятелството, че растенията са унищожени поради недостиг и липса на кислород в кореновата им система, което е резултат от продължителен застой на водата. Вярно е, че в т.8 от Общите условия при определяне на риска „киша” като последица от продължителния застой на водата е посочено, че растенията загиват или се повреждат поради липса или недостиг на кислород. Макар и характерна именно за „кишата”, такава последица не е изключена и при проливния дъжд. При определянето обаче на застрахователното събитие трябва да се изхожда от конкретно посочените в Общите условия негови признаци, а не от последиците му. С оглед на това, в настоящия случай следва да се счете за безспорно установено настъпването на риска „проливен дъжд”, тъй като се касае за интензивен валеж в голямо количество за кратко време /т.4 от Общите условия/, а не за „интензивни валежи с голяма продължителност”, което е една от причините за риска „наводнение” /т.7 от Общите условия/ или за „дълготрайни валежи”, като една от причините за риска „киша”.
С оглед всичко изложено, изводът на въззивния съд по спорния между страните въпрос, въведен като предмет и на касационната жалба, е правилен. Ето защо, постановеното от него решение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.1 ГПК /отм./ във връзка с §2, ал.3 ГПК /ДВ, бр.59 от 20.07.2007г./
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА постановеното от Софийски градски съд, ІІ „г” отделение решение от 27.12.2007г. по гр.д. № 1609/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: