О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
София, 10.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 29/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. С. С. от гр. П. срещу решение № 87 от 16.10.2009 г. по гр. д. № 461/2009 г. на Великотърновски апелативен съд. Касационната жалба е насочена срещу частта от решението, с която след отмяна на решение № 73 от 14.05.2009 г. по гр. д. № 820/2008 г. на Великотърновски окръжен съд е отхвърлен предявеният от касатора против “О” О. частичен иск за заплащане на сумата 25 000 лв., претендирана солидарно от “О” О. и “А” О. като част от общо вземане в размер на 600 000 евро, произтичащо от издаден на 02.10.2007 г. запис на заповед.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради наличие на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът твърди, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност събраните доказателства и е приложил неправилно разпоредбата на чл.15 от ТЗ, в резултат на което е достигнал до незаконосъобразен и необоснован извод за отсъствие на основание за ангажиране солидарната отговорност на ответника „ стил” О. по повод на спорния запис на заповед. Поддържа, че съдът е допуснал нарушение на чл.269 от ГПК като е излязъл извън пределите на въззивната жалба, произнасяйки се по валидността на сключения между ответниците договор за прехвърляне на търговско предприятие, без в жалбата да са релевирани подобни доводи.
Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е аргументирано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се излагат твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото въпроси, които са разрешени в противоречие с влезлите в сила решения № 148/2009 г. по гр. д. № 533/2008 г. на Бургаски окръжен съд и № 265/2009 г. по гр. д. № 750/2008 г. на Великотърновски окръжен съд, постановени по същите спорни въпроси, както и с константната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.15 от ТЗ, обективирана в решение № 1417/25.10.2000 г. по гр. д. № 652/2000 г. и решение № 344/08.05.2006 г. по т. д. № 659/2005 г. Формулировката на въпросите е непрецизна, но след уточнението им в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросите са в следния смисъл : 1. Налице ли е валидно сключен договор за прехвърляне на търговско предприятие по смисъла на чл.15, ал.1 от ТЗ между ответниците „А” О. и „О” О. и осъществени ли са предпоставките на чл.15, ал.3 от ТЗ за носене на солидарна отговорност от приобретателя на предприятието „О” О. по повод издадения от прехвърлителя „А” О. запис на заповед; и 2. Допустимо ли е произнасянето на въззивната инстанция по валидността на договора за прехвърляне на търговско предприятие, след като във въззивната жалба не са релевирани доводи срещу действителността и правните последици на договора.
Ответниците по касационната жалба „А” О. и „О” О. оспорват искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и основателността на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от 28.12.2004 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
С обжалваното решение, след частична отмяна на решение на Великотърновски окръжен съд, въззивният съд е отхвърлил предявения от касатора срещу „О” О. осъдителен иск, заявен като частичен, за заплащане на сумата 25 000 лв., представляваща част от вземане по запис на заповед от 02.11.2007 г., издаден от другия ответник „А” ООД. За да отхвърли иска спрямо посочения ответник, съдът е приел, че последният няма качеството на солидарен длъжник наред с издателя на менителничния ефект, тъй като не е осъществено твърдяното в исковата молба основание за възникване на солидарна отговорност – валидно сключен договор за прехвърляне на търговското предприятие на „А” О. , последващ датата на издаване на ефекта. Изводът за отсъствие на валидно сключен договор за прехвърляне на предприятие по смисъла на чл.15 от ТЗ е обоснован с предмета на договора – прехвърляне на собственост върху конкретен недвижим имот, с изявленията на страните в хода на процеса – че договорът е сключен с цел уреждане на отношенията им по повод на конкретния имот, както и с обстоятелството, че след сключване на договора продавачът не е прекратил дейността си като търговец.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в атакуваната с касационната жалба част.
Предвид решаващите мотиви на въззивната инстанция, с които е аргументирано отхвърлянето на осъдителния иск срещу ответника „ стил” О. , поставеният от касатора и конкретизиран в п.1 материалноправен въпрос е значим за крайния изход на делото. Наличието или липсата на валидно сключен договор за прехвърляне на търговско предприятие по смисъла на чл.15 от ТЗ, а оттук – и на основание за носене на солидарна отговорност от приобретателя на предприятието по повод издадения от прехвърлителя запис на заповед, имат обуславящо значение за основателността на иска, с което е изпълнено основното изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Осъществена е и допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като от представеното с изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК влязло в сила решение № 265/19.01.2009 г. по гр. д. № 750/2008 г. на Бургаски окръжен съд се установява противоречивото разрешаване от съдилищата на значимия за изхода на делото материалноправен въпрос. Цитираното решение е постановено по друго дело между същите страни, образувано по предявени от касатора срещу ответниците искове за обявяване нищожност на договора за прехвърляне на търговско предприятие поради заобикаляне на закона и за неговото унищожаване като сключен при явно неизгодни условия. Исковете са отхвърлени по съображения за неоснователност, но в мотивите към решението, които обвързват страните, е прието, че атакуваната сделка между „А” О. и „О” О. притежава белезите на договор за прехвърляне на търговско предприятие по смисъла на чл.15 от ТЗ, както и че приобретателят на предприятието е солидарно отговорен с прехвърлителя за плащане на сумата, по повод на която е издаден записът на заповед от 02.11.2007 г. в полза на настоящия касатор. Противоречивото разрешаване на правния въпрос, произнасянето по който е обусловило отхвърлянето на предявения от касатора иск срещу един от ответниците в процеса, е основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Останалите цитирани в изложението решения на Върховен касационен съд по приложението на чл.15 от ТЗ касаят пряко отговора на поставения въпрос и следва да бъдат съобразени при разглеждане на касационната жалба.
Процесуалноправният въпрос, свързан с пределите на въззивното производство и приложението на чл.269 от ГПК, касае правилността на извършените от въззивния съд процесуални действия. Релевираните в тази насока доводи са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК, а не към предпоставките за допускане на обжалването, поради което подлежат на преценка в производството по чл.290 от ГПК.
Предвид изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 87 от 16.10.2009 г., постановено по гр. д. № 461/2009 г. на Великотърновски апелативен съд, в обжалваната с касационната жалба на Т. С. С. част.
УКАЗВА на касатора Т. С. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 500.00 лв. /петстотин лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :