О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 16.03. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 991/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Х” О. със седалище в гр. П. чрез процесуалния му представител адв. Д, срещу постановеното по в. гр. д. № 569/2009 г. на Пловдивски апелативен съд решение № 229 от 20.07.2009 г., с което е оставено в сила решение № 145 от 01.04.2009 г. по т. д. № 609/2008 г. на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне на предявените от „Х” О. против М. Т. Т. в качеството на Е. „Х” частични искове за заплащане на сумите 6 000 лв. – част от общо вземане за 60 000 лв. по фактура № 0000001011/27.02.2005 г., и 142 лв. – лихва за забава за периода 27.02.2005 г. – 28.05.2008 г., като са присъдени разноски в полза на ответника в размер на сумата 77 лв. – възнаграждение за вещо лице, и 1 487.04 лв. – адвокатско възнаграждение.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с изводите на съда, че представената с исковата молба двустранно подписана фактура не доказва договор за търговска продажба между страните по съображения, че зад фактурата не стои реална доставка на описаните в съдържанието й стоки. Твърди, че не са обсъдени приети във въззивното производство писмени доказателства, установяващи наличието на продадените стоки към момента на продажбата и опровергаващи констатациите на съда в обратен смисъл. Позовава се на прието по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза, чрез което е доказано, че спорната фактура е отразена в счетоводните книги на двете страни и стойността на доставката е включена в дневниците им за покупко-продажби и в справките – декларации по ЗДДС, което според тезата му сочи по несъмнен начин за възникване на правоотношение по договор за търговска продажба на стоки. По съображения, подробно развити в жалбата, касаторът моли атакуваното решение да бъде отменено и да бъдат уважени предявените искове.
В представеното с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване на решението е обосновано с твърдения за наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Касаторът твърди, че решението съдържа произнасяне по значим за изхода на делото материалноправен въпрос относно доказателственото значение на фактура за доставка на стоки, осчетоводена и от двете страни по сделката, който е разрешен в противоречие с константната практика на Върховния касационен съд и е решаван противоречиво от съдилищата /цитирано е решение № 501/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, за което няма данни да е влязло в сила/.
Ответникът по касация М. Т. Т. в качеството на Е. „Х” оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за липса на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди обжалваното пред него решение на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени като недоказани и неоснователни предявените от „Х” О. против М. Т. Т. в качеството на Е. „Х” частични искове за заплащане на сумите 6 000 лв. – част от общо вземане за 60 000 лв. по фактура № 0000001011/27.02.2005 г., и 142 лв. – лихва за забава за периода 27.02.2005 г. – 28.05.2008 г., съставът на Пловдивски апелативен съд е приел, че представената от ищеца фактура не доказва сключен между страните договор за търговска продажба на стоки – профил П І 2100 на стойност 60 142.32 лв., поради което ответникът не дължи претендираните чрез исковете парични суми, представляващи част от неплатена цена на стоките по фактурата и обезщетение за забава. Изводът за недоказаност на продажбеното правоотношение е аргументиран с обстоятелството, че ищецът не е доказал наличието на отразените във фактурата стоки – в склад, магазин и т. н., към датата на сключване на твърдяната сделка и че стоките не са заведени от ответника по счетоводна сметка 302 „М” след датата на съставяне на фактурата. Съдът е приел за ирелевантни твърденията и доводите на ищеца, че фактурата доказва търговската продажба, тъй като е отразена в счетоводните книги и при двете страни, а стойността на доставката е включена в дневника за продажби на „Х” О. , в дневника за покупки на Е. „Х” и в подадените от двамата търговци справки – декларации по ЗДДС.
Допускането на касационно обжалване на атакуваното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК – решението да съдържа произнасяне по значим за изхода на конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т.3/.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради наличие на релевираните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК материалноправен въпрос, макар и непецизно формулиран, е за доказателственото значение на двустранно подписана фактура, която е отразена в счетоводните книги на продавача и купувача и в дневниците им за продажби и за покупки, относно реалното предаване на стоките и възникването на правоотношение по договор за търговска продажба по смисъла на чл.318 от ТЗ. Изпълнено е същественото условие на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като въпросът е значим за изхода на конкретното дело, доколкото произнасянето на въззивния съд по него е обусловило отхвърлянето на предявените от касатора искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставените /продадените/ стоки и на обезщетение за забава.
Налице са и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, с които касаторът обосновава искането си за допускане на касационно обжалване. Отричайки доказателственото значение на двустранно подписаната от продавача и купувача фактура, отразена в счетоводните книги на двете страни, в дневниците за покупко-продажби и в справките – декларации по ЗДДС, за твърдяното от ищеца правоотношение по договор за търговска продажба, въззивният съд е постановил решението си в отклонение от константната практика на ВКС – напр. Р. № 1110/30.11.2005 г. по т. д. № 411/2005 г. на ВКС, ІІ т. о., Р. № 503/07.07.2008 г. по т. д. № 250 /2008 г. на ВКС, І т. о. /достъпни чрез правно – информационната система „А”/ и др. – основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, и в противоречие със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.327 във вр. с чл.318 от ТЗ – напр. Р. № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл.290 от ГПК от 2007 г. В посочените решения е застъпено становище, че двустранно подписаната фактура, която съдържа всички реквизити относно елементите от съдържанието на договора за търговска продажба и е отразена в счетоводните книги на двете страни, може да се приеме като доказателство за сключен между страните договор за търговска продажба, предвид неформалния характер на договора и липсата на законовоустановена писмена форма за неговата действителност. Произнасянето на въззивния съд е в смисъл, различен от изложения, което съставлява основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 229 от 20.07.2009 г., постановено по в. гр. д. № 569/2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора „Х” О. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 122.85 лв. /сто двадесет и два лв. и осемдесет и пет ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :