О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 11.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 839/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г” ЕООД със седалище в гр. С. чрез процесуалния представител на дружеството адв. И от САК, срещу решение № 67/16.02.2009 г. по гр. д. № 1569/2008 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав. С посоченото решение е обезсилено като недопустимо решение № 107/06.03.2008 г. по гр. д. № 783/2002 г. на Софийски градски съд, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и е отменено определение от 24.04.2008 г., с което в полза на „Г” ЕООД са присъдени разноски в размер на сумата 220 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По съображения, подробно аргументирани в жалбата, се прави искане за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените срещу касатора осъдителни искове, ведно с присъждане на разноските по делото.
В представено с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, пр.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Касаторът поддържа, че с решението въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси – за правомощията на въззивната инстанция в случаите, когато констатира нередовности на исковата молба, свързани със съдържанието на молбата, представителната власт на лицата, от които изхожда, и посочените в нея страни по спорното правоотношение, като тези въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд /ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС/ и с неговата трайна практика /обективирана в примерно посочени решения по конкретни дела/. Допустимостта на обжалването е аргументирана и с основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като според касатора произнасянето по поставените в изложението въпроси ще допринесе за усъвършенстване на правоприлагането и за развитие на правото.
Ответникът по касация „Т” С. със седалище в гр. С., както и ответниците – физически лица, не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е обезсилил като процесуално недопустимо обжалваното пред него решение на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от С. Б. Г., В. А. Г. и П. И. С. в качеството на упълномощени представители на собствениците в е. с. на ул. „К” № 5* в гр. С. против „Г” ЕООД и „Т” С. искове за заплащане на сумата 70 000 лв. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ч. отхвърлените искове ищците – в посоченото качество, са претендирали заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от етажните собственици в сградата на ул. „К” № 5* вследствие некачествено изпълнени и неизпълнени от ответниците строително-монтажни работи в общите части и в индивидуални обекти в сградата.
За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че разгледаните искове са предявени от лица, легитимиращи се като упълномощени представители на ЕС на ул. „К” № 5* но тъй като исковете не произтичат от правоотношения по управление на етажната с. по см. на чл.42 от ЗС, представителството на етажните собственици от управителните органи на етажната с. е неприложимо. Съдът е изложил съображения, че доколкото исковите претенции принадлежат на всеки един от етажните собственици и произтичат от техни преки договорни отношения с ответниците – изпълнители на строително-монтажните работи в сградата, всички собственици следва да участват като ищци в процеса. Предвид констатацията, че в исковата молба не са посочени като ищци всички етажни собственици, а тя е подадена от представители без представителна власт по чл.42 от ЗС, въззивният съд е обезсилил обжалваното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В мотивите към въззивното решение са дадени указания при новото разглеждане на делото да бъдат конституирани като ищци всички собственици на индивидуални обекти в сградата на етажната с. и да им бъде указано да посочат конкретните суми, които претендира всеки от тях на база притежаваните идеални части в общите части на сградата.
Допускането на касационно обжалване на атакуваното решение е обусловено от наличието на предпоставките, установени в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК, а именно – произнасяне с въззивното решение по значим за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд /чл.280, ал.1, т.1 от ГПК/, решаван е противоречиво от съдилищата /чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос за правомощията на въззивната инстанция в случаите, когато в производството по чл.196 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с пар.2, ал.2 от ПЗР на ГПК от 2007 г. са констатирани нередовности на исковата молба, свързани с посочването на страните по спорното правоотношение, представителната власт и индивидуализирането на исковите претенции, е значим за изхода на делото, тъй като произнасянето по този въпрос е обусловило извода на въззивния съд за недопустимост на атакуваното решение и оттук – обезсилването на решението и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Настоящият състав намира, че така поставеният въпрос е решен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК – т.4, относно правомощията на въззивната инстанция при констатиране на нередовности на исковата молба, по повод на която е постановено обжалваното първоинстанционно решение, и приложението на чл.209, ал.1 от ГПК /отм./ в разглежданата хипотеза. При тези обстоятелства следва да се приеме, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, с оглед на което не следва да се обсъжда наличието или отсъствието на алтернативно поддържаното в изложението към жалбата основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, предвид съществуването на задължителна съдебна практика по обуславящия касационното обжалване процесуалноправен въпрос.
Мотивиран от изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 67/16.02.2009 г., постановено по гр. д. № 1569/2008 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав.
УКАЗВА на касатора „Г” ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1 600.00 лв. /хиляда и шестстотин лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и да представи доказателства за внесената такса. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :