О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
София, 30.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 55/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “П” О. – търговско дружество със седалище във Виена, Австрия, чрез процесуалния му представител адв. О, срещу решение № 138 от 13.07.2009 г. по гр. д. № 100/2009 г. на Великотърновски апелативен съд. Касационната жалба е насочена срещу частта от въззивното решение, с която след отмяна на постановеното от Плевенски окръжен съд решение № 344 от 14.11.2008 г. по т. д. № 20/2004 г. са отхвърлени предявените от “П” О. против “А” ЕО. обективно съединени искове за заплащане на сумите 204 300 щ. д. – дължима цена за доставка на полиетилен терефтерат по фактура от 04.09.2006 г., и 11 838 щ. д. – обезщетение за забава за периода 15.09.2006 г.- 22.08.2007 г., и срещу частта за разноските.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на исковете и за присъждане на разноските за водене на делото. Касаторът твърди, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ като не е обсъдил задълбочено и в съвкупност събраните доказателства и защитните му доводи, в резултат на което е достигнал до необосновани и незаконосъобразни изводи за недължимост на претендираните с отхвърлените искове парични вземания. Позовава се на неправилно приложение на материалния закон и релевира доводи, че спорът е разрешен съобразно вътрешните норми на българското право вместо да бъде приложена Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 г. /известна като „В”/.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с визираните в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания. Излагат се твърдения, че въззивното решение съдържа произнасяне по обуславящи процесуалноправни въпроси, разрешени в отклонение от задължителната съдебна практика – ППВС № 1/1953 г., и в противоречие с казуалната практика на ВС, обективирана в решение № 129/05.03.1986 г. по гр. д. № 682/85 г. на І г. о. и в решение № 752/18.11.1988 г. на ІІІ г. о., каквито са въпросът за съдържанието на мотивите към съдебния акт и въпросът за изпълнението на задълженията на въззивната инстанция по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./. Поддържа се също, че въззивният съд се е произнесъл и по обуславящи материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, които касаят правилното определяне на приложимото към спора материално право и доказателственото значение на счетоводните записвания в митническите декларации при извършване на международна доставка /продажба/ на стоки, оформена с издадена от продавача фактура.
Ответникът по касация “А” ЕО. – гр. П. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и изразява становище, че решението не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Производството по делото е образувано по предявени от “П” О. със седалище във Виена, Австрия, против “А” ЕО. обективно съединени осъдителни искове, в т. ч. иск за заплащане на сумата 204 300 щ. д., представляваща неплатена цена на доставен полиетелен терефтерат по фактура от 04.09.2006 г. и иск за сумата 11 838 щ. д., претендирана като обезщетение за забава върху неплатената цена за периода 15.09.2006 г.-22.08.2007 г. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че за времето до 28.12.2006 г. доставил на ответника 396 тона полиетелен терефтерат с качество за бутилки и вискозитет 80; Ответникът потвърдил доставките и заплатил частично дължимата цена на получените количества полиетелен терефтерат, но не платил остатъка от цената в размер на 204 300 щ. д. Поради това ищецът е поискал от съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата 204 300 щ. д., ведно с обезщетение за забава в размер на 11 838 щ. д. и законни лихви от датата на исковата молба до окончателното плащане. В хода на процеса ищецът е уточнил, че претендира сумата 204 300 щ. д. въз основа на фактура от 04.09.2006 г., издадена по повод на спорните доставки и приета от купувача без възражения за количеството и цената на доставените стоки.
Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и след като ги е счел за доказани и основателни, е осъдил ответника да заплати на ищеца претендираните суми.
Сезиран с жалба от ответната страна, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете като недоказани и неоснователни. При възприета аналогична правна квалификация на исковите претенции – чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, решаващата инстанция е достигнала до извод, че представената от ищеца фактура с дата 04.09.2006 г. не доказва реалното извършване на доставки в полза на ответника на стойност 204 300 щ. д. Прието е за безспорно установено съществуването на трайни търговски взаимоотношения между страните в периода 2000 г.-2005 г., по повод на които ищецът в качеството на продавач е доставял на ответника – купувач суровини и материали от Австрия, а ответникът е заплащал цената на доставените стоки. Решаващият аргумент, с който е отречена дължимостта на сумата 204 300 щ. д., е изведен от констатациите в заключенията на съдебно – икономическата експертиза по делото, според които за спорните количества полиетилен терефтерат, отразени в едностранно изготвената от продавача фактура от 04.09.2006 г., не съществуват митнически декларации за вноса им в България и за получаването им от ответното дружество. Въззивният съд се е позовал и на липсата на осчетоводяване на доставките в търговските книги на купувача „А” ЕООД.
Настоящият състав намира, че не са налице релевираните от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване във връзка с поставените процесуалноправни въпроси за неизпълнение на задълженията на съда по чл.189, ал.1 от ГПК /отм./ и чл.188, ал.1 от ГПК /отм./. Обжалваното решение съдържа подробни мотиви, които отразяват самостоятелните фактически и правни изводи на въззивната инстанция по спорния предмет на делото, резултат от собствената й преценка на доказателствата и защитните тези на страните. Съдържанието на мотивите съответства на дадените в ППВС № 1/1953 г. задължителни указания, а процесуалните действия на съда по повод обсъждането на доказателствата и доводите на страните не противоречат на разрешенията, възприети в цитираните от касатора решения на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./. Следователно, по отношение на разглежданите процесуалноправни въпроси не са осъществени установените в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК допълнителни изисквания, което съставлява процесуална пречка обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол.
Налице е обаче поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по повод на другите два въпроса, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК. Въпросите са формулирани непрецизно, но могат и следва да бъдат уточнени и конкретизирани в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС в следния смисъл : Кой е приложимият материален закон към възникналия между страните правен спор за неизпълнение на сключения помежду им договор за международна търговска продажба на стоки; Какво е доказателственото значение на фактура, издадена по повод международна търговска продажба /доставка/ на стоки, която не е придружена с митническа декларация за внос на стоките на територията на Република България. Така формулираните правни въпроси отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като произнасянето на въззивния съд в тази насока е обусловило отхвърлянето на предявените от касатора искове за заплащане на сумите 200 304 щ. д. и 11 838 щ. д. по съображения, основани на определените за приложими към спора норми на българското национално право – чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Осъществена е и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК – въпросите да са значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото не съществува задължителна и трайна съдебна практика, даваща отговор на същите.
Предвид изложените съображения и на основание чл.288 от ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 138 от 13.07.2009 г., постановено по гр. д. № 100/2009 г. на Великотърновски апелативен съд, в обжалваните с касационната жалба на “П” О. части.
УКАЗВА на касатора “П” О. със седалище във Виена, Австрия, в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 6 228.50 лв. /шест хиляди двеста двадесет и осем лв. и петдесет ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :