4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
С.,08.07.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1071/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 15.07.2010 г. по гр. д. № 9889/2009г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 61 състав решение от 13.05.2009 г. по гр. д. № 22 756/2007 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени изцяло предявените от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за обща сума 5 094.06 лв. – задължение по договор за изработка от 03.05.2006 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 695.64 лв. – обезщетение за забава върху първата сума в размер на мораторната лихва за периода от 30.09.2006 г. до 30.09.2007 г.
Касаторът моли за отмяна на атакуваното решение, като поддържа, че изводите на въззивния съд за недоказаност на съществуването на правоотношение между страните във връзка с реконструкцията на процесния варов възел е направен при неправилна преценка на представените по делото доказателства. По-конкретно, счита, че: решаващият състав неоснователно не е взел предвид издадената фактура № 564 от 30.09.2006 г. поради неподписването й от страна на ответното дружество, като не е съобразил установените в чл. 7 от Закона за счетоводството изисквания за редовност на фактурите, сред които не фигурира изискването за подпис на получателя; че сключването на договора и неговото изпълнение се доказват също от приетите три двустранно подписани фактури за авансово плащане на сумата 5 000 лв., както и от представените два протокола за установяване приключването на монтажните работи и за 72-часови проби, като по отношение на протокола от 14.06.2006 г. твърди, че в него е допусната техническа грешка във фирменото наименование на ответното дружество.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, допускането на касационното обжалване се поддържа на всички предвидени в чл. 280, ал. 1 ,т. 1 – 3 ГПК основания по отношение на следните конкретно формулирани от касатора въпроси: 1. Фактът, че нотариалната покана, към която е приложена фактурата от 30.09.2006 г. за извършената работа и крайната цена, не е получена от ответника поради напускане на адреса, на който е регистриран в съда, доказва ли, че работата е приета или не е приета; 2. Напускането на адреса, на който е регистриран даден търговец, означава ли отказ да подписва в това му качество документи или означава съгласие със съдържанието на изпратените документи; 3. Подписването на протокол от ответника за 72-часови проби на новоизвършената реконструкция доказва ли наличието на договор и приемане на извършената работа; 4. Може ли със заключение на вещо лице, неоспорено от ответника, да се докаже наличието на извършена работа и нейната цена; 5. Договорът за изработка формален ли е или със заключения на вещи лица може да се докаже, че съществува неформален договор; 6. Върху кого лежи тежестта да докаже заплащането на извършената работа – върху ответника или върху ищеца; 7. При наличието на чл. 259 ЗЗД, кой трябва да доказва наличието на различна уговорка – ищецът или ответникът; 8. Ако няма доказателства за друга уговорка при договор за изработка, с какви средства е извършена поръчката; 9 Кой трябва да доказва уговорката с чии средства да се изпълни поръчката – ищецът или ответникът и ако уговорката не е доказана, какви са правните изводи – че е извършена със средства на ищеца или че е извършена със средства на ответника; 10. Наличието на фактури за авансови плащания доказва ли договор за изработка; 11. С оглед разпоредбата на чл. 264 ЗЗД, щом не са направени възражения, това означава ли, че работата е приета и че има договор и 12. С оглед чл. 7 ЗС, необходим ли е подпис на ответника върху фактурите, особено когато фактурата не е получена поради напускане на адреса на регистрация.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], призован по реда на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./ – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното отхвърлително решение, въззивният съд е приел, че предявените искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД са изцяло неоснователни, тъй като не е доказано сключването на договор с посоченото от ищеца съдържание, доколкото представените по делото доказателства не установяват съществените елементи на договора за изработка – вид на възложената работа, вложени материали, цена на материалите и цена на услугата, време на изпълнение. Решаващият състав се е позовал на липсата на конкретен договор между страните, като е приел, че представената фактура от 30.09.2006 г. не представлява доказателство за сключването на такъв, доколкото не носи подпис на ответника. Като недоказващи възникването на твърдяното от ищеца правоотношение са преценени също приетите по делото 3 броя подписани от двете страни фактури за авансово плащане по съображение, че съдържанието им не дава информация относно това, каква точно работа е била възложена от ответника на ищеца – по вид и обем, както и каква е уговорената цена и дали материалите ще бъдат за сметка на ищеца. По отношение на отразените в тези фактури частични плащания съдът е счел, че същите не са признание за дължимост на сума, по-голяма от посочената в тях. Въззивният съд не е споделил и доводите на ищцовото дружество, основани на представените по делото два протокола, като е посочил, че в протокола за 72-часови проби от 14.07.2006 г. липсват данни за конкретното правоотношение, а протоколът от 14.06.2006 г. е неотносим към спора, тъй като не е подписан от ответното дружество, а от „Е. консуат” Е..
Настоящият състав намира, че касационно обжалване на атакуваното решение не следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси, макар и конкретно формулирани, не могат да обосноват допускане на касационния контрол. Съобразно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, преобладаващата част от поставените от касатора въпроси /въпроси №№ 1, 2, 3, 4, 10, 1, и 12/ са свързани изцяло с правилността на изводите относно установените по делото факти и преценката на събраните доказателства, която не би могла да бъде проверявана в производството по чл. 288 ГПК, а останалите въпроси касаят по принцип договора за изработка и начина на доказване на неговите съществени условия, без обаче същите да са отнесени към даденото от въззивния съд разрешение на спора. Ето защо, настоящият състав намира, че не е изпълнено общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Отделно от това, по отношение на заявените въпроси не е налице нито едно от поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК са напълно недоказани, тъй като касаторът не е посочил конкретни актове в подкрепа на твърдението си за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и за противоречие в съдебната практика. Не би могло да се приеме за осъществено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото по въпросите, свързани с договора за изработка и неговото изпълнение, е налице богата съдебна практика, в т. ч. и постановена по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 15.07.2010 г. по гр. д. № 9889/2009г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: