4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 881
С.,08.11.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 681/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Е. Р. от [населено място] против определение № 327 от 07.04.2011 г. по в. ч. гр. д. № 226/2011 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 14.10.201 г. по гр. д. № 5883/2010 г. на Русенски районен съд за обезсилване на заповед за изпълнение № 3924 от 29.07.2019 г., издадена по същото дело срещу длъжника [фирма], [населено място].
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Счита за несъответстващ на доказателствата по делото извода на въззивния съд, че не са изпълнени указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК. В тази връзка твърди, че съдът, издал заповедта за изпълнение, е бил надлежно уведомен за предявения иск, доколкото в депозираната пред Русенски районен съд искова молба се съдържа изрично посочване на делото /ч. гр. д. № 5883/2010 г./, по което е издадена същата заповед.
Допускането на касационното обжалване е мотивирано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че въззивното определение е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение за обезсилване на издадената в полза на Р. Е. Р. от [населено място] заповед за изпълнение срещу ответника [фирма], [населено място], въззивният съд е приел, че в предвидения в закона едномесечен срок заявителят не е изпълнил указанията за представяне на доказателства за завеждане на иск за установяване на вземането си. В тази връзка решаващият състав е преценил, че представеният във въззивното производство препис от искова молба не удостоверява нито, че искът е предявен, нито, че това е направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. От друга страна, взета е предвид и служебно направената от съда справка, чрез която е установено, че между същите страни е образувано гр. д. № 7963/2010 г. по описа на Русенски районен съд, което обаче има за предмет облигационен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, а не иск за установяване на вземането.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
В изпълнение на указанията, дадени му с разпореждане № 2832 от 20.07.2011 г. на Русенски окръжен съд, частният касатор е представил изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В същото обаче не е посочен въпросът, който според него, обосновава допускане на касационното обжалване и по отношение на който следва да бъде извършена преценка относно заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на конкретно формулиран въпрос е напълно достатъчно основание за недопускане на касационния контрол, без да е необходимо обсъждането на допълнителните предпоставки за посоченото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Дори и да се приеме обаче /с оглед съдържащите се в изложението обстоятелства/, че като значим по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е поставен въпросът за приложимостта на чл. 415, ал. 2 ГПК, касационното обжалване също не може да бъде допуснато. Решаването на този въпрос не отговаря на изискването да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него вече е формирана задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В множество актове на Върховен касационен съд – напр. определение № 123 от 27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на І т. о.; определение № 124 от 27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на І т. о.; определение № 115 от 11.02.2010 г. по ч. т. д. № 91/2010 г. на ІІ т. о.; определение № 247 от 18.05.2009 г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ІV г. о. – е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 415 ГПК в едномесечния срок по ал. 1 заявителят не само е длъжен да предяви иск относно вземането си, но и да представи доказателства за предявяването му, както и че неизпълнението на задължението за представяне на такива доказателства съставлява основание по чл. 415, ал. 2 ГПК за обезсилване на заповедта за изпълнение. И тъй като постановеното от Русенски окръжен съд определение е в съответствие с цитираната практика, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на същото. Що се отнася до преценката, която е направил решаващият състав относно представените от жалбоподателя доказателства във връзка с предявяването на иска по чл. 415, ал. 1 ГПК и по-конкретно – за вида на предявения иск и за изпълнение на изискването за уведомяване на съда по заповедното производство за предявяването на иска, правилността на тази преценка подлежи на проверка при самото касационно разглеждане на делото, но не и на етапа на неговото допускане, в какъвто смисъл са задължителните указания по т. 1 от цитираното тълкувателно решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 327 от 07.04.2011 г. по в. ч. гр. д. № 226/2011 г. на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: