5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
С.,08.07.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1102/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол срещу решение № 347 от 02.07.2010 г. по т. д. № 92/2010 г. на Софийски апелативен съд. С този акт е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VІ-9 състав решение № 708 от 30.07.2009 г. по гр. д. № 2225/2008 г. в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от Агенция за следприватизационен контрол /понастоящем Агенция за приватизация и следприватизационен контрол/ срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 350 280 щ. д. – неустойка по чл. 16.4 във връзка с чл. 13.2. от договор за приватизационна продажба от 21.02.2002 г. за неизпълнение на задължение за закупуване на неусвоените от лицата по чл. 5, ал. 2 ЗППДОП /отм./ акции и обективно съединеният с него иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 196.81 щ. д. – обезщетение за забава в размер на мораторната лихва върху първата сума за периода от 27.11.2006 г. до датата на предявяване на исковата молба – 11.12.2006г.
Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав за недължимост на претендираната неустойка за неизпълнение на задължението по чл. 13.2. от процесния приватизационен договор поради отпадане на същото в резултат от отпадането на преференциалните права на лицата по чл. 5, ал. 2 ЗППДОП /отм./. В тази връзка в касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на становището за наличие на предпоставките на § 17, ал. 2 от ПЗР на ЗПСК за запазване правата на посочените лица и по-конкретно – че датата на обнародване на Заповед № РД-21-122 от 08.11.2001 г. на органа по чл. 3 ЗППДОП /отм./ за откриване на процедура за приватизация на 80% от капитала на [фирма], [населено място] – 30.11.2001 г. /ДВ. бр. 104/ се счита за начална дата за продажба при облекчени условия на акции на лицата по чл. 5, ал. 2 ЗППДОП /отм./, т. е. че тази процедура за продажба е открита, което предпоставя съответно довършването й по реда на отменения ЗППДОП, като посоченото решение е напълно достатъчно и не е необходимо да е налице решение продажбата да бъде извършена на конкретни заявители, както е приел въззивният съд. Като неправилни касаторът определя и допълнителните аргументи за неоснователност на предявения иск за неустойка – за липса на изискуемост на задължението на купувача по чл. 13.2. от приватизационния договор, аргументирана от решаващия състав с неясното съдържание на отправеното от Агенция за приватизация до купувача по сделката писмо изх. № 92-00-82-166/16.03.2004 г. и за нищожност на неустоечната клауза по чл. 16.4. от договора поради противоречието й с добрите нрави.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като значим за конкретното делото и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид липсата на съдебна практика, касаторът е посочил следният материалноправен въпрос: С оглед отмяната на ЗППДОП с § 12 от ПЗР на ЗПСК, какви са предпоставките за прилагане на разпоредбата на § 17, ал. 2 от ПЗР на същия закон – достатъчно ли е да е налице обнародвано решение /заповед/ за откриване процедура за приватизация на държавно/общинско участие в капитала или е необходимо да е взето решение за продажба на конкретни заявители с права по чл. 5, ал. 2 ЗППДОП /отм./, т. е. какви са предпоставките за това лицата по чл. 5, ал. 2 ЗППДОП /отм./ да запазят правата си на придобиване при облекчени условия на дялове и акции, собственост на държавата и общините, предвид отмяната на ЗППДОП.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на визираните в закона предпоставки, респ. за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения за това са изложени в депозирания писмен отговор от 26.11.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Агенция за следприватизационен контрол иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 350 280 щ. д. – неустойка по чл. 16.4 във връзка с чл. 13.2. от договор за приватизационна продажба от 21.02.2002 г., въззивният съд е приел, че за остатъчния пакет акции, с оглед отмяната на ЗППДОП с § 12 от ПЗР на ЗПСК е отпаднала възможността за преференциално изкупуване от лицата по чл. 5, ал. 2 от отменения закон, поради което следва да се счита отпаднало и задължението по чл. 13.2. от приватизационния договор. В тази връзка решаващият състав, прилагайки правилата на буквалното и систематично тълкуване, е счел, че приложимостта на разпоредбата на § 17, ал. 2 от ПЗР на ЗПСК предпоставя решение за продажба на конкретни заявители с права по чл. 5, ал. 2 ЗППДОП /отм./ и определен конкретен срок за заплащане на покупната цена и че само обнародването на заповедта за откриване на процедура за приватизационна продажба на 80% от акциите от капитала на [фирма] не удоволетворява предпоставките на § 17, ал. 2 от ПЗР на ЗПСК. Освен това, въззивният съд е преценил предвидената в § 17, ал. 4 от ПЗР на ЗПСК възможност за допълнително изкупуване от приватизационния купувач на акции, останали непридобити от правоимащи лица по чл. 5, ал. 2 ЗППДОП /отм./ като право, а не като задължение, предявимо пред Агенция за приватизация. С оглед съдържанието на отправеното от Агенция за приватизация до купувача по сделката писмо изх. № 92-00-82-166/16.03.2004 г. и предвид изричното позоваване на последицата по § 17, ал. 4 от ПЗР на ЗПСК, а не на санкцията за заплащане на неустойка, решаващият състав е счел, че със същото е използвана именно предоставената в новия закон възможност и то не представлява покана за изпълнение на поетото с чл. 13.2. от договора задължение.
Отделно от изложеното, като самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск за неустойка Софийски апелативен съд е посочил липсата на неизпълнение на задължението по чл. 13.2. от страна на купувача по приватизационния договор. Точно обратното, с оглед цитираното от самия ищец в писмото му от 16.03.2004 г. писмо вх. № 26-00-1925 от 10.06.2002 г., съдът е приел, че дружеството-купувач е изпълнило задължението си да покани ищеца-продавач за прехвърляне на остатъчния пакет акции и доколкото не е отговорил в разумен с оглед обстоятелствата срок, последният се е поставил в забава, освобождаваща длъжника от отговорността за собствената му забава. От друга страна, според съдебния състав, липсата на ясна и недвусмислена покана за изпълнение именно на задължението по чл. 13.2. от приватизационния договор налага извода, че ищецът не е поставил ответника в забава и изпълнението на това задължение не следва да се счита изискуемо към датата на исковата молба, която от своя страна, дори да се приеме като нова и самостоятелна покана за изпълнение, не води до ангажиране отговорността на ответното дружество, тъй като за ищеца е отпаднала възможността да изпълни насрещната престация предвид междувременното разпродаване на остатъчния пакет акции чрез централизирани търгове.
На последно място, неоснователността на иска е аргументирана и с нищожността на клаузата на чл. 16.4. от процесния приватизационен договор, като е прието, че същата противоречи на добрите нрави, предвид изначалната неоснователност на разместването на материални блага и липсата на еквивалентност между материалния интерес на купувача от сделката и размера на предполагаемите вреди от неизпълнението.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По отношение на поставения от касатора въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да бъде въпросът значим за конкретното дело по смисъла на посочената норма и разясненията по приложението й, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, необходимо е именно произнасянето по него да е обусловило решаващите изводи на съда. Това изискване в случая не е налице. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск за присъждане на неустойка за неизпълнение на задължението по чл. 13.2. от процесния приватизационен договор е неоснователен не само поради съображенията, свързани с предпоставките за приложимостта на § 17, ал. 2 от ПЗР на ЗПСК, но и на три други напълно самостоятелни основания: липса на твърдяното неизпълнение на задължението на купувача; ненастъпила изискуемост за изпълнението на задължението по чл. 13.2. от договора и нищожност на клаузата по чл. 16.4. за заплащане на неустойка. Следователно, дори и при различно решаване на поставения от касатора материалноправен въпрос, изходът на делото би бил същият – отхвърляне на претенциите. И доколкото касаторът не е поставил като значими други въпроси, свързани с останалите посочени от въззивния съд основания за недължимост на претендираната неустойка, последните не следва да бъдат обсъждани при преценката за допускане на касационния контрол.
Освен, че не отговаря на общото изискване за допускане на касационното обжалване, по отношение на заявения въпрос не са налице и допълнителните предпоставки на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид напълно ясните и ненуждаещи се от тълкуване разпоредби на § 17, ал. 2 и ал. 4 от ПЗР на ЗПСК, установяващи ясно и недвусмислено условията, при които продажбата на акции на лицата по чл. 5, ал. 2 ЗППДОП /отм./ се довършва по реда на отменения закон и при които купувачите по сключени приватизационни договори могат да придобият допълнително останалите непридобити от тези лица акции или дялове.
Поради изложените съображения, настоящият състав счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 347 от 02.07.2010 г. по т. д. № 92/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: