5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
С.,28.06.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Б.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1050/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1128 от 14.07.2010 г. по гр. д. № 663/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 53 от 07.01.2010 г. по гр. д. № 4796/2009 г. на Пловдивски районен съд. С първинстнационния акт са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху описания в исковата молба недвижим имот – поземлен имот № 359, с площ от 75 кв. метра /по скица 79 кв. метра/, представляващ част от УПИ І – О. в кв. 5 по плана на жилищна група А-10, 11,[жк]в [населено място]; иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване разположения върху този имот преместваем павилион с площ от 75 кв. метра и иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 15 455 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на поземления имот за периода от 20.04.2004 г. до 20.04.2009 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав за недоказаност на активната му материалноправна легитимация, като счита, че при преценката относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот не е съобразена разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП /отм./, предвиждаща предпоставките за придобиване право на собственост от преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество. Оплакването на допуснати съществени процесуални нарушения е аргументирано с твърдението, че въззивният съд не е обсъдил подробно и задълбочено всички събрани по делото доказателства /чл. 235, ал. 2 ГПК/ и не е зачел доказателствената сила на представения по делото констативен нотариален акт като официален документ /чл. 179 ГПК/, като в противоречие с чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК е разместил тежестта на доказване в процеса относно неговата истинност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Според касатора, от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК са въпросите: какъв е фактическият състав на правната норма на чл. 17а ЗППДОбП /отм./, определящ възникване правото на собственост в патримониума на преобразуваното и приватизирано търговско дружество и установява ли надлежно съставеният Акт за държавна собственост факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на държавното търговско дружество (предприятие) или доказването на този факт следва да се извърши с други доказателства – изрични административни актове, записи в счетоводен баланс и/или инвентарни книги и др. В подкрепа на твърдението за противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС и на съдилищата касаторът се позовава съответно на: по първия въпрос – решение № 391 от 31.03.2003 г. по гр. д. № 298/2002 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 1079 от 01.12.2005 г. по гр. д. № 511/2003 г. на V г. о. и решение № 81 от 10.03.2008 г. по гр. д. № 1559/2006 г. на ІV г. о., а по втория въпрос – на решение № 1 от 30.03.2009 г. по гр. д. № 2237/2008 г. на І г. о. и решение № 889 от 21.08.2007 г. по гр. д. № 1114/2006 г. на ІІ г. о.
Като значими за делото въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е заявил и оплакванията си за допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 235, ал. 2, чл. 179 и чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК, като в тази връзка твърди, че въззивният акт противоречи на Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. на ОСГК на ВС, решение № 293 от 28.03.1994 г. по гр. д. № 537/1993 г. на ВС и решение № 228 от 14.02.2002 г. по гр. д. № 1046/2001 г. на V г. о.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в писмен отговор от 08.11.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД, решаващият състав е приел, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран по тези искове, тъй като от всички представени по делото, в т. ч. и пред въззивната инстанция, доказателства не се установява, че същият е собственик на процесния имот. По-конкретно, съдът е взел предвид липсата на представен баланс или приемо-предавателен протокол, от който да е видно, че процесният имот е преминал в патримониума на приватизираното дружество. Отчетен е и фактът, че този имот не фигурира в протокола от 19.10.1992 г. за оценка на дълготрайните материални активи на Държавна фирма „М.-90”, [населено място] /чийто правоприемник е [фирма]/, като и че не е посочен в Инвентарния опис на наличните активи към 31.03.2003 г., представляващ приложение към договора за приватизационна продажба, а е отразен единствено в амортизационния план на ищеца от един много по-късен момент /през 2009 г./, без да е ясно как, и при това не е достатъчно индивидуализиран. Поради тези съображения и доколкото няма конститутивно действие, решаващият състав е преценил, че съставеният в хода на производството констативен нотариален акт № 17 от 01.02.2010 г., том 1, рег. № 394, дело № 17/2010 г. на нотариус Б. Т., рег. № 233 с район на действие – Пловдивски районен съд също не доказва принадлежността на правото на собственост върху процесния имот в полза на ищцовото дружество.
С оглед мотивите на атакуваното решение, настоящият състав намира, че същото не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Преди всичко, следва да се отбележи, че заявеното от касатора оплакване за допуснати процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 235, ал. 2, чл. 179 и чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК не може да бъде преценявано като въпрос, който може да обоснове допускане на касационния контрол. То е относимо към основанията по чл. 281 ГПК за касиране на обжалвания акт, но не и към основанията за допускане на касационното му разглеждане, изрично посочени в чл. 280 ГПК. В този смисъл са и задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които, материалноправният или процесуалноправен въпрос, като общо основание за селектиране на касационните жалби, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Ето защо, по отношение на посочените оплаквания не следва да се преценява налице ли е твърдяното противоречие с цитираната практика.
Макар и значими за изхода на делото, останалите два въпроса също не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на тях не е осъществено нито едно от визираните в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК и поддържани от касатора основания.
На първо място, не може да се счете за доказано твърдението, че въпросите за фактическия състав на правната норма на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ и за доказателствената сила на акта за държавна собственост относно факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на държавното търговско дружество (предприятие) са решени в противоречие с представената казуална практика на ВКС, създадена при действието на отменения Граждански процесуален кодекс. Видно от мотивите на тези актове, фактите и доказателствата, въз основа на които съдът е изградил своите изводи относно преминаването на правото на собственост в патримониума на държавното, респ. общинско дружество по отношение на предоставените му за оперативно управление и стопанисване имоти, са напълно различни от тези по настоящото дело. Поради това, не би могло да се приеме, че се касае за аналогични случаи, изискващи и еднакво решение на поставените въпроси. Освен това, следва да се има предвид обстоятелството, че и по двата поставени въпроса вече е налице изрично произнасяне на Върховен касационен съд по реда на чл. 290 от новия Граждански процесуален кодекс, което съгласно разясненията по т. 2 от тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, има задължителен характер за въззивните съдилища. В решение № 96 от 06.07.2010 г. по т. д. № 886/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 43 от 03.08.2010 г. по т. д. № 506/2009 г. на ВКС, І т. о. и решение № 44 от 03.08.2010 г. по т. д. № 678/2009 г. на ВКС, І т. о. подробно е изяснен както сложният фактически състав на придобиване правото на собственост в хипотезата на чл. 17а ЗППДОП /отм./, като елемент от който изрично е посочено включването на предоставеното за управление и стопанисване имущество в баланса на дружеството към момента на преобразуването му, така и въпросът за материалната доказателствена сила на акта за държавна собственост, по отношение на който е прието, че като официален свидетелстващ документ няма правопораждащо и транслативно действие по отношение правото на собственост при удостоверяване възникването, изменението или погасяването на правото на собственост върху имоти, държавна собственост и че същият ще бъде задължителен за удостоверените в него факти до опровергаването им с други доказателства. Съществуването на цитираната практика, от една страна, и липсата на противоречие на въззивното решение с нея, от друга страна, налагат извод за отсъствие на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1128 от 14.07.2010 г. по гр. д. № 663/2010 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: