О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София, 20.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 30.05.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 985/2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. П. М. и Д. К. Б., двамата от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1766 от 19.08.2016 г., по т.д.№ 2230 /2016 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 7553/05.11.2015 г., по гр.д.№ 12152/2014 г., в частта му за отхвърляне на предявения от настоящите касатори, като ищци, срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК за сумите: 195 425 евро с левова равностойност 382 218.98 лв. – главница и за законна лихва върху тази главница в размер на 300 000 евро, с левова равностойност 586 749 лв., считано от 15.06.2012 г. до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона– касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите се позовават на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, който доуточнен, в съответствие със задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е дали при издаден изпълнителен лист за съдебно предявена част от вземането на кредитор и предприето въз основа на същия принудително изпълнение срещу всички солидарни длъжници, осъщественото в хода на производство по несъстоятелност спрямо един от тях частично погасяване на кредиторовото вземане, заявено и прието в това производство в пълния му размер има погасителен ефект и за вземането, предмет на изпълнителното производство, спряно по отношение на несъстоятелния длъжник на осн. чл.638, ал.1 ТЗ, когато го надхвърля по размер, както и дали е допустимо за разликата до пълния размер на заявеното в производството по несъстоятелност вземане на кредитора да бъде ангажирана отговорността на солидарните длъжници във висящото изпълнително производство срещу тях, когато този остатък на дълга не е бил съдебно предявен и присъден ?”
Значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото е аргументирано с отсъствие на съдебна практика, в която предмет на разглеждане да е бил въпрос за връзката между висящо изпълнително производство срещу солидарни длъжници, спряно на осн. чл.638, ал.1 ТЗ по отношение само на един от тях и извършените впоследствие действия по събиране на същото вземане в производството по несъстоятелност, образувано спрямо последния.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, излагайки подробни писмени съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. При условията на евентуалност възразява и срещу основателността на поддържаните касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел, че във всички случаи съответното частично плащане, извършено от солидарния длъжник в производството по несъстоятелност, заради което изпълнителното производство спрямо последния е спряно на осн. чл. 638, ал.1 ТЗ се отнася към общия размер на задължението, а не само към размера на отделната негова част, предявена по съдебен ред. Изложени са съображения, че доколкото с частичното предявяване на вземането си кредиторът изразява и готовността си да приеме частично плащане в отклонение от общото правило на чл.66 ЗЗД, извършеното в отговор на това частично плащане от страна на длъжника може да бъде прието за погасяващо само съдебно заявената част от вземането, но за да е налице сочената хипотеза е необходимо плащането да е извършено именно от длъжника спрямо който частичната претенция е била насочена и плащането да е предназначено от последния изрично за погасяване на тази частична претенция. Следователно обстоятелството, че в случая плащането е било безспорно осъществено от кредитополучателя, а не от ищците – солидарни длъжници и не за погасяване на заявената част от вземането по издадения изпълнителен лист, а за частично погасяване на предявените в пълния им размер в производството по несъстоятелност кредиторови вземания, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт означава,че тези плащания след съответно погасяване на акцесорните и главни вземания, на осн. чл.123 ЗЗД ползват и ищците, но само във вр. с отговорността им за пълния размер на вземанията на кредитора, а не във вр. с частично заявената по съдебен ред претенция.
С оглед възприетото разрешение за неоснователна е счетена тезата на ищците, настоящи касатори, според която частта от полученото от кредитора плащане погасява най – напред съдебно предявената част от вземането за главница, доколкото тази част, предвид съдебното си предявяване е по – обременителна от непредявената част по см. на чл.76, ал.1 ЗЗД, както и че за непредявената част ответникът е загубил възможността да предяви иск срещу солидарните длъжници – поръчители, поради изтичане на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД. В допълнение въззивният съд е посочил, че разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД в случая е неприложима, предвид постигнатата с анекса от 25.06.2010 г. уговорка между страните, според която за задълженията по процесния договор, ищците, заедно с останалите поръчители, носят солидарна отговорност към ответника, но при условията на чл.121-123 ЗЗД. Или, доколкото съдържанието на същата сочи на съглашение за встъпване в дълг по см. на чл.101 ЗЗД, то солидарната отговорност е заместила отговорността на ищците, като поръчители, изключвайки по този начин и възможността същите да се ползват от правилото чл.147, ал.1 ЗЗД.
Съобразявайки решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт настоящият съдебен състав счита, че поставеният от касатора правен въпрос следва да се определи като обуславящ изхода на делото по смисъла на задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Налице е по отношение на същия и поддържаното от касаторите селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато.
На касаторите следва да бъде указано да внесат общо по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 7 644.38 лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1766 от 19.08.2016 г., по т.д.№ 2230 /2016 г., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд № 7553/05.11.2015 г., по гр.д.№ 12152/2014 г. за отхвърляне на предявения срещу [фирма] отрицателен установителен иск за сумите: 195 425 евро, с левова равностойност 382 218.98 лв. – главница и за законна лихва върху тази главница в размер на 300 000 евро, с левова равностойност 586 749 лв., считано от 15.06.2012 г. до окончателното и изплащане.
УКАЗВА на касаторите К. П. М. и Д. К. Б., двамата от [населено място], в едноседмичен срок, считано от съобщението да представят документ по делото за внесена по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 7 644.38 лв./ седем хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до касаторите, че при неизпълнение на дадените им указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на указаната държавна такса в определения от съда срок делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: