2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
С., 16.11.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1109/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. К. от [населено място] против решение от 04.07.2011 г. по в. гр. д. № 1957/2011 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав в частта, с която е отменено постановеното от Софийски районен съд, 69 състав решение от 15.09.2010 г. по т. д. № 35543/2008 г., поправено с решение от 05.11.2010 г., като са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумите 7 473.28 лв. и 350 лв., представляващи обезщетение за вреди от неизпълнението на договор за извършване на строителни работи от 31.08.2007 г.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като се поддържа искане за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 21.10.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационна жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за обективно съединени искове, всеки от които е с цена под установения в закона лимит: предмет на касационната жалба са два от предявените срещу ответника [фирма], [населено място] искове, а именно – иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 7 473.28 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението на договор за строителство от 31.08.2007 г. в размер на разликата между възнаграждението по този договор и заплатеното възнаграждение по последващ договор от 30.11.2007 г., сключен с [фирма], както и иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 350 лв., представляваща обезщетение за вреди от договора за строителство от 31.08.2007 г. в размер на заплатеното на [фирма] възнаграждение по договор от 15.11.2007 г. за извършване на експертна оценка за изпълнените СМР по договора от 31.08.2007 г. С оглед цената на всеки от исковете, постановеното по тях въззивно решение е изключено от касационен контрол.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Н. С. К. от [населено място] срещу решение от 04.07.2011 г. по в. гр. д. № 1957/2011 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: