О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.433
гр. София, 08.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2432 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. Е. срещу решение №369 от 24.02.2015 г. по в.гр.д.№3693/2014 г. на Софийски апелативен съд. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №5827 от 31.07.2014 г. по гр.д.№3894/2013 г. на СГС в частта, с която предявеният от М. П. Е. срещу ЗК „О.”, чрез ЗК „О. – клон България” К., иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП от 13.10.2012 г., ведно със законната лихва от 13.10.2012 г. е отхвърлен за разликата над сумата от 40 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че в мотивите на съдебното решение не са съобразени всички критерии за определяне на присъденото обезщетение като справедливо, а и липсва коментар на обема на претърпените от пострадалия физически болки и страдания, както и на другите критерии, въз основа на които следва да бъде определено конкретното обезщетение, за произтичащите от непозволеното увреждане неимуществени вреди, според дадените с ППВС №4/68 г., задължителни за съдилищата разяснения.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, доуточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, като по отношение на така формулирания въпрос се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът по касация заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което искът по чл.226, ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над сумата от 40 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв., въззивният съд е приел, че претърпените от ищеца увреждания и получените като техен резултат болки и страдания, периодът на възстановяване, сегашното състояние и възрастта на ищеца, както и датата на настъпване на застрахователното събитие, водят до извод за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 40 000 лв.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че поставеният материалноправен въпрос е формирал правната воля на съда, тъй като решаването му е обусловило частичното отхвърляне на предявения иск. По отношение на този въпрос е осъществено и основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, предвид обстоятелството, че въпросът за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, е решен в противоречие със задължителната съдебна практика /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в цитираните от касатора решения, а и в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/, според която, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лице в резултат на причинени му от деликт телесни увреждания, следва да се вземат предвид, както характерът и тежестта на увреждането, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Предвид наличието на визираната задължителна практика, касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК, такава не се дължи и за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №369 от 24.02.2015 г. по в.гр.д.№3693/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №5827 от 31.07.2014 г. по гр.д.№3894/2013 г. на СГС в частта, с която предявеният от М. П. Е. срещу ЗК „О.”, чрез ЗК „О. – клон България” К., иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП от 13.10.2012 г., ведно със законната лихва от 13.10.2012 г. е отхвърлен за разликата над сумата от 40 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.