3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 06.01.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ:
Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 848/2010 година
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [заличено наименование на фирма], гр. София срещу определение от 07.06.2010 г. по ч. гр. д. № 317/2010 г. на К. окръжен съд, с което е потвърдено поставеното от Дупнишки районен съд разпореждане от 17.03.2010 г. по ч. гр. д. № 411/2010 г. за отхвърляне на депозираното от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК срещу Л. Г. Ч. от гр. Д..
Частният касатор счита, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, като поддържа, че подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата Л. Г. Ч. отговаря на всички изисквания за редовност, установени в закона и в образеца на заявлението, в т. ч. конкретно са посочени и обстоятелствата, от които произтича вземането срещу длъжника. Развити са подробни съображения и срещу извода на решаващия състав, че не е налице подлежащо на изпълнение вземане на банката, произтичащо от процесния договор за предоставяне на потребителски кредит, като е застъпено становището, аргументирано с клаузите на самия договор за кредит и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции /З./, че за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението на кредитополучателя не е необходимо изричното му уведомяване от страна на банката.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значим за спора въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата. Като такъв е посочен въпросът какви са необходимите реквизити, които трябва да съдържа извлечението от счетоводните книги на банката като документ по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК и съответно какъв е обхватът на съдебната проверка относно предпоставките на чл. 417, т. 2 ГПК.
Ответницата – Л. Г. Ч. от гр. Д. – не заявява становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане на Дупнишки районен съд, с което е отхвърлено заявлението на [заличено наименование на фирма], гр. София за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК срещу ответницата Л. Г. Ч. от гр. Д., в качеството й на кредитополучател по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 08.02.2008 г., въззивният съд е приел, че макар да е в надлежната форма, подаденото от банката заявление по чл. 417 ГПК не отговаря на изискванията на чл. 127, т. 4 ГПК, предвид липсата на изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането на заявителя, доколкото не е посочен нито падежът на кредита, нито размерът на договорената възнаградителна лихва. Като евентуално съображение за неоснователност на заявлението решаващият състав е посочил, че в случая не е доказана и изискуемостта на процесното вземане, в т. ч. релевираното от заявителя в частната му жалба твърдение за предсрочна изискуемост на вземането при условията на чл. 60, ал. 2 З.. В тази връзка, позовавайки се на конкретна практика на ВКС, въззивният съд е застъпил становището, че уговорената в договора предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с неплащането на съответните вноски, а след упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното определение не следва да бъде допуснато, тъй по отношение на поставения от частния касатор въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – въпросът да е обусловил изхода на делото. Видно от мотивите на въззивния акт, основното съображение за отхвърляне на процесното заявление е несъответствието му с изискванията на чл. 127, т. 4 ГПК за изложение на обстоятелствата относно претендираното вземане, което е довело до липсата на достатъчна индивидуализация на същото. Наред с това, само като допълнителен аргумент за неоснователност на заявлението решаващият състав е посочил липсата на доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на вземането, без обаче да е аргументирал същата с нередовност на самия документ по чл. 417, т. 2 ГПК. Следователно, при така изложените мотиви, не може да се приеме, че поставеният от частния касатор въпрос е значим за конкретното дело по смисъла на задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Произнасянето по този въпрос по начин, различен от обжалваното определение, изобщо не би повлияло върху изхода на делото, предвид приетата от съда нередовност на заявлението по чл. 417 ГПК с оглед изискванията на чл. 127, т. 4 ГПК, което е напълно достатъчно основание за отхвърлянето му.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 07.06.2010 г. по ч. гр. д. № 317/2010 г. на К. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: