2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София, 26.09.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2492/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Взаимоспомагателна Кредитна Кооперация на Частни Земеделски Стопани – М. Инвест”, [населено място] срещу решение № 533 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 3515/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което, в резултат на частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Пловдивски районен съд решение № 2877 от 01.07.2013 г. по гр. д. № 19910/2012 г., изцяло са отхвърлени предявените от кооперацията-касатор срещу И. Г. С. от [населено място], Пловдивска област, К. Г. С. от същото село и М. Н. Султирова от [населено място] искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане за сумата 5 585 лева, произтичащо от запис на заповед от 07.10.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2011 г. до окончателното й изплащане, както и на вземане за сумата 1 326.70 лв. – разноски по заповедното производство.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответниците – И. Г. С. от [населено място], Пловдивска област, К. Г. С. от същото село и М. Н. Султирова от [населено място] – не заявяват становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за иск за парично вземане, произтичащо от абсолютна търговска сделка – запис на заповед, цената на който е в рамките на законово установения лимит – 5 585 лв. Под този размер е и цената на акцесорния иск за разноски – 1 326.70 лв. Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Кооперация „Взаимоспомагателна Кредитна Кооперация на Частни Земеделски Стопани – М. Инвест”, [населено място] срещу решение № 533 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 3515/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: