О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
гр. София, 13.02.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шести февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2424 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ш. Д. срещу решение №1328 от 12.06.2017 г. по в.гр.д.№1012/2017 г. на САС. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №7492 от 14.10.2016 г. по гр.д.№2772/2015 г., поправено с решение от 12.01.2017 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Ш. Д. срещу ЗАД [фирма] иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 45 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие на ПТП от 08.07.2014 г., ведно със законната лихва от 08.07.2014 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа наличие и на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: За приложението на принципа на справедливост, въведен с чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.
Ответникът по касация ЗАД [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд, определяйки размера на дължимото обезщетение по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е съобразил следното: 1. Вида и броя на причинените травми: мозъчно сътресение, двойна фрактура на челюстта и счупване на зъби, охлузвания по тялото и рана на лявата предмишница. 2. Вида и продължителността на проведеното лечение – три оперативни интервенции за периода 09.07.2014 г. – 08.09.2014 г. и проведено медикаментозно и болнично лечение, 3. Продължителността и интензивността на свързаните с травмите болки и страдания, установени от СМЕ – болки и страдания за период от четири месеца, в първите тридесет дни, от които, болките са били интензивни и невъзможност за пълноценно хранене в посочения четиримесечен период. 4. Общият лечебен и възстановителен период, приключил за около четири месеца, както и установеното от свидетелските показания емоционално състояние на ищеца. 5. Стабилизираното общо здравословно състояние и окончателното зарастване на челюстта на пострадалия, но и затруднението при изговаряне на шептящи съгласни, както и козметичните белези на дясната надчелюстна област, долната устна, лявото рамо, лявата предмишница и дясна подбедрица. 6. Възрастта на ищцата към датата на инцидента – 17 години. Съдът е достигнал до извод, че за обезщетяване на доказаните в процеса неимуществени вреди, причинени на ищеца при ПТП на 08.07.2014 г., следва да бъде определено обезщетение в размер 45 000 лв.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че поставеният материалноправен въпрос е формирал правната воля на съда, тъй като решаването му е обусловило частичното отхвърляне на предявения иск. По отношение на този въпрос е осъществено и основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, предвид обстоятелството, че въпросът за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, е решен в противоречие със задължителната съдебна практика /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в цитираните от касатора решения, а и в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/, според която, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, включително и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди..
Предвид наличието на визираната задължителна практика, касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като ищците не дължат заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1328 от 12.06.2017 г. по в.гр.д.№1012/2017 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение №7492 от 14.10.2016 г. по гр.д.№2772/2015 г. на СГС /поправено с решение от 12.01.2017 г./ в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Ш. Д. срещу ЗАД [фирма] иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 45 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от 08.07.2014 г., ведно със законната лихва от 08.07.2014 г. до окончателното изплащане.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.