5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 07.04.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 666/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение от 26.04.2010 г. по в. гр. д. № 151/2010 г. на Ш. окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Ш. районен съд решение № Т 183 от 21.12.2009 г. по гр. д. № 2632/2008 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу [фирма],[населено място] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 55, ал. 1 във връзка с 265, ал. 3 ЗЗД за връщане на сумата 17 976 лв. – платено възнаграждение по развален договор за строителство от 04.10.2006 г.; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 199.67 лв. – лихва за забава върху първата сума за периода до подаване на исковата молба; иск с правно основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 500 лв. – обезщетение за причинени вреди от неизпълнението на същия договор и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 38.88 лв. – лихва върху сумата 3 500 лв. за периода до подаване на исковата молба.
Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. В касационната жалба са развити подробни съображения срещу извода на решаващия състав за липса на основание за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявените искове, тъй като не е налице виновно неизпълнение на поетите от него задължения по процесния договор за строителство. Според касатора, в нарушение на установените в чл. 235, ал. 4 и чл. 236, ал. 2 ГПК изисквания, въззивната инстанция не е обсъдила задълбочено и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и направените от страните доводи и възражения, като не е изложила собствени мотиви, а е препратила към мотивите на обжалваното решение, без да съобрази оплакванията във въззивната жалба, че самото то е немотивирано. В тази връзка се твърди, че съдът неправилно е тълкувал сключения между страните договор за строителство и разменените между тях оферти от 06.10.2006 г. относно поетите от изпълнителя задължения и по-конкретно – че не е уговорена дебелината на полагания асфалт /4 мм/, което е предопределило и извода за точно изпълнение на възложената работа. Изрично оплакване касаторът релевира и по отношение обсъждането на свидетелските показания и заключенията на допуснатите технически експертизи, като твърди, че същите доказват неспазване на технологичния процес при полагане на асфалта, както и че изпълнителят е констатирал недостатъчна товароносимост на съществуващата настилка, но не е уведомил надлежно възложителя за необходимостта от извършване на ремонт на същата като условие за качествено изпълнение на възложената му работа.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, допускането на касационното обжалване се поддържа на всички визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК основания. Като значими за делото са поставени: процесуалноправният въпрос – може ли въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК при положение, че въззивната жалба съдържа достатъчно аргументи и основания за неговата немотивираност и материалноправните въпроси – може ли възложителят по договор за изработка на С. да развали същия, ако не е предоставил на изпълнителя проект и необходимите строителни книжа или това го прави неизправна страна и преклудира правото му да развали договора поради лошо изпълнение; носи ли изпълнителят отговорност за лошо изпълнение, ако не е уведомил възложителя по реда на чл. 260 ЗЗД за липсата на проект и строителни книжа; следва ли изпълнителят, ако при започване на работата по договор за С. установи, че са налице обективни обстоятелства и фактори, които биха довели след изработване на възложеното до неговото увреждане или негодност за употребата, за която е поръчано, да спре изпълнението на работата и да уведоми писмено възложителя по реда на чл. 260 ЗЗД и да иска промяна на договора или прекратяването му поради невъзможност за качествено изпълнение или липсата на клауза в договора да се вземе предвид състоянието и свойствата на онези негови части, които не са предмет на договора, освобождава изпълнителя от задължението му по чл. 260 ЗЗД и чл. 163, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 169 ЗУТ, респ. отпада възможността на възложителя да развали договора поради некачествено изпълнение. По отношение на всички заявени въпроси касаторът поддържа, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а по отношение на материалноправните въпроси твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са представени три решения на ВС и ВКС – решение № 2834 от 19.11.1974 г. по гр. д. № 1895/74 г. на ВС, І г. о.; решение № 145 от 25.02.2005 г. по гр. д. № 303/2004 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 205 от 17.03.2006 г. по т. д. № 491/2005 г. на І т. о., а в подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – са представени две влезли в сила въззивни решения – решение по гр. д. № 2268/2002 г. на САС и решение № 247 от 04.08.2008 г. по гр. д. № 638/2007 г. на П..
Ответникът по касация – [фирма],[населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 01.07.2010 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, въззивният съд е приел, че за ищеца-възложител по процесния договор за строителство не е възникнало правото да развали същия поради некачествено изпълнение на работата и да претендира връщане на платеното възнаграждение, респ. заплащане на вреди от неизпълнението, тъй като самият той е неизправна страна. Според съдебния състав, неизправността на възложителя се изразява в това, че в нарушение на Закона за устройство на територията и на чл. 11 от процесния договор същият не е предал на изпълнителя необходимите строителни книжа. В тази насока въззивният съд изцяло е споделил изложените от първоинстанционния съд съображения, като в съответствие с предоставената в чл. 272 ГПК възможност е препратил към мотивите на обжалвания акт.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато
Поставените от касатора въпроси са значими за конкретното дело, доколкото обуславят изхода на правия спор. По отношение на тях, обаче, не е осъществено нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
На първо място, неоснователно е твърдението, че материалноправните въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и че същите се решават противоречиво от съдилищата. Подобен извод не би могъл да бъде направен въз основа на представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни актове. Същите са постановени при фактическа обстановка, различна от тази по настоящото дело, поради което не е налице аналогичност на случаите, обуславяща и еднаквото им решаване. Част от приложените съдебни решения са напълно неотносими към поставените въпроси, тъй като в тях тези въпроси изобщо не са били предмет на разглеждане. Такива са: решение № 145 от 25.02.2005 г. по гр. д. № 303/2004 г. на ВКС, ІІ г. о., в което спорът е за неизпълнение на част от възложени довършителни работи по жилищна сграда и за лошо изпълнение на друга част от тези работи; решение по гр. д. № 2268/2002 г. на САС, с което съдът се е произнесъл по спор във връзка с договор за продажба с елементи на договор за изработка /продажба на система за едноканална телефонна връзка и извършване на услугите по монтажа и настройката й/, като е приел за недоказано както задължението за доставка, така и за монтажа й; решение № 205 от 17.03.2006 г. по т. д. № 491/2005 г. на І т. о., спорен по което е бил въпросът дали сключеният между страните договор за отглеждане и предаване на кокошки носачки е изпълнен с грижата на добрия стопанин и въпросът за намаляване отговорността на длъжника по реда на чл. 83, ал. 1 ЗЗД. Останалите две решения – решение № 2834 от 19.11.1974 г. по гр. д. № 1895/74 г. на ВС, І г. о. и решение № 247 от 04.08.2008 г. по гр. д. № 638/2007 г. на П. – принципно са относими към въпроса за разваляне на договора за изработка в хипотезата на отклонение от поръчката и за задължението на изпълнителя по чл. 260 ЗЗД да уведоми възложителя за необходимостта от изменение на проекта. Доколкото обаче фактите и обстоятелствата, които имат значение за решаването на тези въпроси, са различни по всяко от делата, не може да се приеме, че е налице твърдяното противоречие между постановените по тях решения. Що се отнася до правилността на извършената от въззивния съд преценка на събраните по делото доказателства, същата е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по неговото допускане.
На второ място, неоснователно е поддържаното от касатора становище, че поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Както относимите към случая материалноправни норми – чл. 260 и чл. 265 ЗЗД, така и процесуалноправната норма на чл. 272 ГПК – са ясни, непротиворечиви и не пораждат необходимост от тълкуването им, за да бъде разкрито тяхното съдържание. Освен това, по приложението на първите е създадена и богата съдебна практика, наличието на която налага извода за отсъствие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъдят направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 1 860 лв. – платено адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Б. Б. по приложената фактура № 610 от 01.07.2010 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 26.04.2010 г. по в. гр. д. № 151/2010 г. на Ш. окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма],[населено място], [улица] да заплати на [фирма],[населено място], бул. „П.” № 36 направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 1 860 /хиляда осемстотин и шестдесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: