4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София,14.01.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 971/2012
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] против определение № 986 от 11.09.201212 г. по в. ч. гр. д. № 328/2012 г. на Габровски окръжен съд, с което е отменено постановеното от Севлиевски районен съд определение № 747 от 26.07.2012 г. по гр. д. № 715/2012 г. за прекратяване на производството по предявените от Т. Пришев Г. от [населено място] искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ по направено от ответника възражение за местна подсъдност и делото е върнато за разглеждане на същия съд.
В частната касационна жалба се поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като се иска отмяната му и уважаване на възражението за подсъдност. Развити са подробни съображения срещу изводите на въззивния съд по отношение приложимостта на разпоредбите на чл. 108, ал. 1 и чл. 113 ГПК във връзка с § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането, като е обосновано становището, че съобразно тези норми предявените искове са подсъдни на Софийски районен съд, а не на Севлиевски районен съд. Освен това, частният касатор счита, че в нарушение на процесуалните правила и практиката на ВКС въззивният съд се е самосезирал, без самият ищец да се е позовал на основанието за прилагане на изборната местна подсъдност. Развити са подробни съображения и във връзка с допустимостта на частната касационна жалба, подкрепени с цитиране на конкретна практика на ВКС.
В съдържащото се в частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като релевантен за конкретното дело е поставен процесуалноправният въпрос за приложимостта на чл. 113 ГПК с твърдението, че същият е решен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 649 от 16.07.2010 г. по ч. т. д. № 377/2010 г. на І т. о.; определение № 438 от 05.07.2012 г. и определение № 697 от 07.12.2009 г. по ч. т. д. № 514/2009 г.
Ответникът по частната касационна жалба – Т. Пришев Г. от [населено място] – оспорва същата като неоснователна в писмен отговор от 31.10.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Съгласно установената от ВКС практика, част от която е цитирана и приложена от частния касатор /определение № 183 от 17.02.2010 г. по ч. т. д. № 101/2010 г. на І т. о.; определение № 102 от 26.02.2010 г. по ч. гр. д. № 82/2010 г. на ІІІ г. о. и определение № 159 от 14.03.2009 г. по ч. т. д. № 20/20109 г. на ІІ т. о./, въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по възражение за местна подсъдност /каквото е и настоящото/, са от категорията актове по чл. 274, ал. 3 ГПК, подлежащи на касационен контрол. Ето защо, подадената от Застрахователно акционерно дружество [фирма] частната касационна жалба е процесуално допустима.
Поради това, че на частния касатор не е връчен препис от въззивното определение, срокът за обжалването му следва да се преценява с оглед датата 03.10.2012 г., на която на същия е връчена призовка за насрочване на делото в открито съдебно заседание пред Севлиевски районен съд. Изчислен спрямо посочената дата, едноседмичният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК е изтекъл на 10.10.2012 г. В случая този срок е спазен, тъй като, видно поставения върху пощенския плик печат, частната жалба е подадена на 09.10.2012 г.
Процесуалната допустимост на частната касационна жалба налага извършване на преценка относно наличието на визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване.
За да отмени първоинстанционното определение и да остави без уважение направеното от ответника Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] възражение за местна подсъдност, Габровски окръжен съд е приел, че местно компетентен да разгледа предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие е Севлиевски районен съд. Изразено е становището, че доколкото претенциите на ищеца произтичат от застрахователно правоотношение, същият се явява потребител на застрахователни услуги по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Кодекса за застраховането и поради това се ползва от предвиденото в чл. 113 ГПК право да предяви исковете по своя настоящ или постоянен адрес.
Настоящият състав намира, че макар да е значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поставеният от частния касатор въпрос не може да обоснове допускане на касационния контрол на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Даденото в обжалваното определение разрешение на този въпрос не е в отклонение от задължителната практика на ВКС, според която: изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към искове за заплащане на застрахователно обезщетение, предявени от трети увредени лица, срещу застрахователя на делинквента, поради което при упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК, общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК се дерогира; приложимостта на чл. 113 ГПК при определяне на местната подсъдност при тези искове произтича от разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането, придаваща на увреденото лице качеството на „потребител на застрахователни услуги”. В посочения смисъл са: определение № 474 от 05.08.2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. на ІІ т. о., определение № 95 от 05.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 236 от 24.03.2010 г. по ч. т. д. № 886/2009 г. на ІІ т. о., определение № 268 от 09.04.2011 г. по ч. т. д. № 148/2010 г. на ІІ т. о., определение № 758 от 94.10.2011 г. по ч. т. д. № 622/2011 г. на ІІ т. о., определение № 245 от 01.03.2011 г. по ч. т. д. № 18/2011 г., определение № 519 от 06.07.2011 г. по ч. т. д. № 30082011 г. на ІІ т. о., определение № 796 от определение № 813 от 24.09.2012 г. по ч. т. д. № 579/2012 г. на ІІ т. о., определение № 796 от 06.12.2012 г. по ч. т. д. № 683/2012 г. на І т. о. и др.
Що се отнася до цитираните от частния касатор три определения, застъпеното в тях обратно становище се явява изолирано в практиката и понастоящем същото е изоставено с постановените по-късно определение № 813 от 24.09.2012 г. по ч. т. д. № 579/2012 г. на ІІ т. о. и определение № 796 от 06.12.2012 г. по ч. т. д. № 683/2012 г. на І т. о., поради което същите не могат да обосноват допускане на касационния контрол на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 986 от 11.09.201212 г. по в. ч. гр. д. № 328/2012 г. на Габровски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: