3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
София, 15.11.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 779/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Р. И.” ЕООД, гр. Бургас срещу постановеното от Бургаски апелативен съд определение № 77 от 01.03.2010 г. по в. т. д. № 34/2010 г., с което е допуснато обезпечение на предявения от „Й.” ООД, гр. Нови пазар срещу „Р. И.” ЕООД, гр. Бургас иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК чрез спиране производството по ликвидация на същото дружество.
В частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение, с твърдението, че липсва правен интерес от допуснатото обезпечение и че наложената обезпечителна мярка „спиране на производството по ликвидация” на дружеството-ответник не само, че е неподходяща, но напротив – възпрепятства осъществяването на правните последици от евентуално уважаване на предявения иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК.
Ответникът по частната жалба – „Й.” ООД, гр. Нови пазар – моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 11.06.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да допусне обезпечение на предявения от „Й.” ООД, гр. Нови пазар срещу „Реск И.” ЕООД, гр. Бургас иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране производството по ликвидация” на дружеството, открито въз основа на взетото от едноличния собственик на капитала решение от 23.12.2009 г. за прекратяване на дружеството, въззивният съд е приел, че за ищеца съществува правен интерес от исканото обезпечение и че посочената обезпечителна мярка е подходяща. Този извод е мотивиран, от една страна с факта, че искът е уважен от първоинстанционния съд, а от друга – с опасността стартиралото по инициатива на самото дружество производство по ликвидация да приключи преди приключване на исковото производство, вземането на ищеца да не бъде прието от ликвидатора и да не се стигне до удоволетворяването му при разпродажба на имуществото на дружеството. Спирането на производството по ликвидация е преценено като начин да се ограничат действията на ликвидатора и осребряването на имуществото на ответника по иска, с което ще се гарантира изпълнение на съдебното решение, постановено в полза на ищеца.
Определението е правилно.
Допускането на обезпечение на предявения иск е обусловено от наличието на определени предпоставки – допустимост и вероятна основателност на иска, наличие на обезпечителна нужда и адекватност на исканата обезпечителна мярка. В случая тези предпоставки са осъществени. Предмет на предявения иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК е прекратяване на ответното търговско дружество и съответно ликвидацията му, чрез които да бъде осигурена възможност на кредиторите на съдружника да насочат принудителното изпълнение върху притежаваните от него дялове в търговското дружество. С оглед така очертания предмет на търсената от ищеца защита, спирането на производството по ликвидация, образувано по реда на чл. 156, ал. 1 във връзка с чл. 154, ал. 1, т. 2 ТЗ, гарантира изпълнението на евентуално позитивно за ищеца решение. Наложената обезпечителна мярка в случая се явява подходяща, тъй като без нея би се осуетила защитата на взискателя чрез предявения конститутивен иск, имаща за цел принудителна ликвидация на търговското дружество, единствено при която би могло да бъде реализирано вземането на ищеца и изпълнението на същото да бъде насочено срещу притежаваните от длъжника дялове в ответното дружество.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 77 от 01.03.2010 г. по в. т. д. № 34/2010 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: