2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 25.04.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1958/2013
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. П. Н. от [населено място] против определение № 846 от 15.01.2013 г. по ч. гр. д. № 15 706/2012 г. на Софийски градски съд, І ГО. С обжалвания акт е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд, 46 състав, обективирано в заповед от 20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 15 971/2012 г., с което е постановено незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, инкорпорираща и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се иска допускане на касационното обжалване и отмяна на атакуваното определение като неправилно.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – изразява становище за недопускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Софийски районен съд разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Определението по допускане на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на присъденото по това дело вземане. Поради това то не
е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство.
Доколкото с настоящото определение само се констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, същото е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. П. Н. от [населено място] частна касационна жалба против определение № 846 от 15.01.2013 г. по ч. гр. д. № 15 706/2012 г. на Софийски градски съд, І ГО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: