3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
София,16.05.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1041/2014г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – дружество, учредено и съществуващо съгласно правото на О. Кралство на Великобритания и С. И., чрез адвокат С. В. от САК, срещу определение № 826 от 17.12.2013 г. по ч.т. д. № 815/2013 г. на Варненски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд определение № 4118 от 08.10.2013 г. по т. д. № 875/2013г., с което е прекратено производството по делото в частта му по предявения срещу [фирма], [населено място] иск за установяване нищожността на решенията на Общото събрание на това дружество, проведено на 09.01.2012 г.
Частният касатор моли за отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно с твърдението, че дадената от съда правна квалификация на предявения иск като такъв по чл. 74 ТЗ е неправилна, което обуславя съответно неправилност и на извода за предявяването му след преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Счита, че въззивният състав не е провел разграничение между незаконосъобразните и нищожните решения на Общото събрание на търговските дружества, като поддържа становище, че в случая се касае за нищожност на атакуваните решения, аргументирана с приемането им от орган, който не е легитимен, доколкото на ОС са присъствали съдружници, притежаващи по-малко от 50 % от капитала на дружеството, както и с липсата на компетентност на ОС за приемането на такива решения, доколкото не е било налице изискуемото по закон квалифицирано мнозинство – 3/4 от капитала.
Като обуславящи допускането на касационния контрол частният касатор поставя въпросите: „1. Дали решението, взето от нелегитимен орган на дружеството, е нищожно или незаконосъобразно и следва да се предяви иск по чл. 74 ТЗ и 2. Каква е разликата между понятията мнозинство и липса на кворум, когато се касае до решения на ОС”. По отношение на тези въпроси се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС (Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК) и в противоречие с практиката на съдилищата, а също и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото в частта му по предявения от [фирма] срещу [фирма] иск за установяване нищожността на решенията на Общото събрание на това дружество от 09.01.2012 г., въззивният съд е преценил, че исковата молба е едновременно нередовна и недопустима. Според съдебния състав, липсващото /невзето/ решение на ОС на търговското дружество, което подлежи на вписване и е било вписано, е нищожно и води до вписване на несъществуващо обстоятелство, защитата срещу което е предявяването на иск по чл. 29 ЗТР, докато в случая е налице несъответствие между изложените от ищеца твърдения, сочещи на такъв иск, и петитума на исковата молба – установяване нищожността на атакуваните решения, а не несъществуването на вписаното обстоятелство, която нередовност не е била отстранена от ищеца въпреки изрично дадените му указания. Освен това, недопустимостта на производството е аргументирана и с обстоятелството, че редът за защита по чл. 29 ЗТР не може да се ползва, когато по същество ищецът прави възражения за незаконосъобразност на взетите решения с оглед свикването и провеждането на събранието, тъй като в тази хипотеза защитата следва да се осъществи чрез иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, който може да се предяви не по-късно от три месеца от деня на провеждане на събранието. Поради това, че в случая ищецът е пропуснал този срок, предявеният от него на 04.04.3013 г. иск за установяване на несъществуващо обстоятелство, с който на практика се заобикаля реда за защита по чл. 74 ТЗ, се явява недопустим.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Отсъствието на общата предпоставка по отношение на първия въпрос произтича от обстоятелството, че същият не е единствено обуславящ изхода на конкретното дело. Изводът на въззивния съд за частична недопустимост на производството е аргументиран не само с пропускането на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ, който е следствие от дадената от него правна квалификация на иска, но и с нередовността на исковата молба, останала неотстранена от ищеца въпреки изрично дадените му от първата инстанция указания. Що се отнася до втория въпрос, същият няма характер на обуславящ изхода на спора, предвид обстоятелството, че въззивното определение изобщо не съдържа произнасяне по него.
С оглед на това и съобразно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, без да е необходимо обсъждането на поддържаните от частния касатор основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 826 от 17.12.2013 г. по ч.т. д. № 815/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: