4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
София, 22.12.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 810/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Н. от [населено място] срещу решение № 218 от 29.07.2013 г. по в. гр. д. № 75/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Русенски окръжен съд решение № 652 от 12.11.2012 г. по гр. д. № 453/2012 г. за отхвърляне на предявения от касаторката иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 18.08.208 г. за разликата от 20 000 лв. до пълния претендиран размер 60 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което се иска същото да бъде отменено, а предявеният иск – уважен изцяло. Касаторката счита, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, тъй като не съответства на действителните болки и страдания, които е претърпяла, както и че и при определянето му не са съобразени в достатъчна степен всички значими обстоятелства, в т. ч. и конкретните обществено-икономически условия и лимитите на отговорност на застрахователите.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивинят съд „е приложил въведеният с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост по начин, противоречив на установеното в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и практиката на ВКС”, както и че е налице противоречие на обжалваното решение с постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС – решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о.
Ответникът по касация – ЗК [фирма], [населено място] и третото лице-помагач на същия Р. Т. Т. от [населено място] – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмени отговори съответно от 06.03.2014 г. и от 17.02.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от И. Д. Н. от [населено място] иск е отхвърлен за сумата 40 000 лв., въззивният съд е преценил като справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД определеното от Русенски окръжен съд обезщетение в размер на 20 000 лв. Този извод е направен при отчитане на конкретните за спора обстоятелства, а именно: вида и тежестта на причиненото на ищцата телесно увреждане – оток на лявата колянна става и счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост, наложило оперативно лечение; продължителността на болнично лечение (от 18.08.2008 г. до 01.09.2008 г.) и периода на трайно затрудняване движението на крайника (повече от 30 дни); прогнозата за невъзможност за пълно възстановяване на този крайник и опасността от по-бързо износване на колянната става; възрастта на пострадалата към датата на ПТП – 36 години; обстоятелствата, при които е настъпило увреждането – по вина на третото лице-помагач, както и обществено-икономическите условия в страната към момента на произшествието и понастоящем. Като неоснователни решаващият състав е преценил доводите на ищцата за присъждане на обезщетение в по-висок размер, с оглед минималната застрахователна сума по застраховка „Гражданска отговорност”, която към момента на настъпване на застрахователното събитие е 700 000 лв. В тази връзка е изразено становището, че при липса на доказателства за претърпени по-големи неимуществени вреди от действително установените по делото, минималната застрахователна сума, сама по себе си, не може да обоснове завишаване на дължимото застрахователно обезщетение, тъй като на възмездяване подлежат реално настъпилите вреди.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Преди всичко, следва да се посочи, че касаторката не е изпълнила задължението си да постави конкретно формулирани въпроси, обосноваващи допускане на касационното обжалване. В депозираното от нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са развити единствено съображения за неправилност на възизвното решение по при определяне размера на дължимото й застрахователно обезщетение. С оглед разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, неизпълнението на посоченото задължение, само по себе си, е достатъчно за недопускане на касационния контрол.
Независимо от това, дори да се приеме, че като релевантен е поставен въпросът за определяне на застрахователното обезщетение в съответствие с принципа на справедливостта и при съобразяване на лимитите на отговорност на застрахователите, касационното обжалване отново не може да бъде допуснато, тъй като не е налице твърдяното от касаторката противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/68 г. и приложените две решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. При определяне размера на дължимото на ищцата обезщетение въззивният съд, в рамките на изключителната си правораздавателна компетентност, е взел предвид всички онези обстоятелства, които е счел за значими за случая, съобразявайки момента на настъпване на вредите и конкретните обществено-икономически условия в страната, в т. ч. и лимитите на застрахователните покрития. Що се отнася до правилността на тази преценка, проверката на същата е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по допускането му, в какъвто смисъл са изричните указания, дадени в т. 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 218 от 29.07.2013 г. по в. гр. д. № 75/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: