4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
София, 13.11.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1213/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на пневмо-фтизиетрични заболявания и рехабилитация – Р.” Е., [населено място], Област Стара З. срещу решение № 70 от 02.06.2012 г. по в. т. д. № 90/2011 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Казанлъшки районен съд решение № 548 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 2415/2010 г. С първоинстанционния акт са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за установяване дължимостта на сумата 25 755.10 лв. – неплатена електроенергия, ведно със законната лихва върху същата, считано от 08.07.2010 г. до окончателното й плащане, както и на сумата 547.35 лв. – обезщетение за забава върху първата сума за периода от 12.04.2010 г. до 08.07.2010 г., за които суми са издадени заповед за изпълнение № 1360 от 09.07.2010 г. по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1834/2010 г. на Казанлъшки районен съд.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие със закона и събраните по делото доказателства. Изразява несъгласие с извода на съда за дължимост на процесните суми, като твърди, че при направеното от него изрично оспорване размера на задължението за доставената му електроенергия е следвало да бъдат ангажирани конкретни доказателства за количеството на същата, тъй като то не може да бъде установено само с представените от дружеството фактури, представляващи частни свидетелстващи документи.
Допускането на касационното обжалване се поддържа на всички предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК основания. Според касатора, въззивното решение е в противоречие с трайната съдебна практика по въпросите: 1. Кое е основанието за плащане цената на една стока – издадената фактура или получаването на стоката в съответно фактурираното количество и 2. За преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Като релевантна съдебна практика представя: решение № 83 от 19.04.2007 г. по в. т. д. № 99/2007 г. на Великотърновски апелативен съд; решение от 13.12.2007 г. по гр. д. № 3841/2007 г. на Пловдивски районен съд; решение от 16.12.2008 г. по адм. д. № 3891/2008 г. на Административен съд – София и решение № 942 от 21.07.2003 г. по гр. д. № 1339/2002 г. на ВКС, ІV г. о.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационния контрол по съображения в писмен отговор от 22.11.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу „Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на пневмо-фтизиетрични заболявания и рехабилитация – Р.” Е., [населено място] иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за установяване дължимостта на сумата 25 755.10 лв. – неплатена електроенергия, въззивният съд е приел за безспорно доказано съществуването на облигационно отношение между страните по договор за доставка на електрическа енергия в конкретно посочените обекти на дружеството-потребител, по което същото не е изпълнило задължението си да заплати цената на доставените му количества, отразени в процесните 4 броя фактури. По отношение верността на данните по тези фактури решаващият състав е взел предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието в първоинстанционното производство, което страните не са оспорили. Поради основателността на главния иск, за основателен, с оглед разпоредбата на чл. 27 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, е счетен и съединеният с него акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху неплатената цена на електроенергията в размер на сумата 547. 35 лв.
С оглед мотивите на въззивното решение и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси безспорно са значими за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването им е обусловило частичното уважаване на предявения иск. По отношение на тези въпроси, обаче, не са осъществени допълнителните предпоставки, специфични за всяко от поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
На първо място, доколкото касаторът само се е позовал на законовия текст на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да изложи конкретни доводи защо счита, че решаването на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, това основание не може да се счита надлежно заявено и същото не следва да бъде обсъждано.
К. контрол не може да бъде допуснат и на останалите две основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поради това, че касаторът не се позовава на конкретна задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 280, ал. 1 ,т. 1 ГПК се явява недоказано. От друга страна, представените съдебни актове не доказват да е осъществено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В тази връзка настоящият състав съобразява единствено въззивното решение на Великотърновски апелативен съд, за което има данни да е влязло в сила и решението на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК, като не взема предвид невлязлото в сила решение на Пловдивски районен съд и решението по административното дело, тъй като същите не представляват „практика на съдилищата” съгласно разясненията по т. 3 от цитираното тълкувателно решение. От изложените към релевантните две решения мотиви, не може обаче да се направи извод, че е налице твърдяното противоречие по поставените въпроси. Въпросът за това, дали фактурата установява количеството на доставената стока, е решен с оглед съдържанието на самия документ, като е отчетено наличието на подпис на самия получател на стоката. В процесния случай също са взети предвид конкретните факти и доказателства, като изводът за верността на фактурата е изграден на база неоспореното от страните заключение на счетоводната експертиза. Противоречие липсва и по въпроса за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, позоваване на което се съдържа в приложеното решение на ВКС. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което не може да се счете, че нарушено това задължение. Що се отнася до изградените въз основа на доказателствата правни изводи, правилността на същите е без значение за допускането на касационния контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 70 от 02.06.2012 г. по в. т. д. № 90/2011 г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: