О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 24.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.02.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2905 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1318 от 12.06.2017 г., по в.т.д.№ 595/2017 г., с което е потвърдено решение № 1639 от 19.09.2016 г., по т.д.№ 5330/2015 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове: по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 916 267.24 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор № 1819-1/П 19 за изпълнение на проект „Изготвяне на работен проект, доставка и монтаж на стоманена носеща конструкция на мокър комин на сероочистваща инсталация за блокове 5 и 6 на [фирма], по задание на Консорциум „И. И.” и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 36 250.08 лв. – мораторна лихва за забавено плащане за периода 04.08.2014 г. до 23.12.2014 г.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано към касационната жалба, касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за обусловили изхода на делото въпроси на материалното право: 1.„И. на търговското право ли е търговският обичай, в случая на типови договори на Ф. и при изрично препращане към техните условия в определен търговски договор, източник на облигация ли е указание на участник в строителството – главен инженер към някой от изпълнителите?”; 2. ”Задължителни ли са указанията на консултант -/гл.инженер по време на строителството и подлежат ли на заплащане извършените в тяхно изпълнение работи?”; 3.”В случай, че подизпълнител изпълни качествено указания от участник в строителството, съгласно чл.168 ЗУТ/, вписани по надлежния ред от лице, различно от съконтрахента му по договора за строителство, които указания по силата на закона и на съответния договор имат за него задължителен характер, може ли възложителят да откаже заплащане на извършената работа с мотив за липса на съгласие за изменение на договора?”
За илюстрация на поддържаното противоречиво разрешаване на поставените въпроси в съдебната практика е посочено решение № 409 / 2009 г. на Старозагорския окръжен съд. Едновременно въведеното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на същите, е аргументирано със съществения обем и сложност на договорите за строителство на комплексни обекти, смесения специфичен характер на възникващите от тях правоотношения и противоречията между нормативните актове, уреждащи отговорностите на участниците в строителството, създаващи затруднения в практиката на съдилищата.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв.Т.Н., в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по основателността на искането за достъп до касация, излагайки подробни писмени съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. При условията на евентуалност е изразено и несъгласие с поддържаните от касатора касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след самостоятелна преценка на ангажираните по делото доказателства, е възприел за основани на закона правните изводи на СГС за недължимост на претендираното, на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД, от изпълнителя възнаграждение за извършени при строителството допълнителни СМР и съобразно процесуалното правило на чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първостепенния съдебен акт. Като допълнителен аргумент е посочил договорната клауза на чл.ІV.2 от сключения между [фирма], като възложител и [фирма], в качеството му на изпълнител, подизпълнителски договор № 1819-1/П19 с предмет „Изготвяне на работен проект, доставка и монтаж на стоманена носеща конструкция на мокър комин и мокър комин от материал GRP” на сероочистваща инсталация за блокове 5 и 6 на [фирма], според която за допълнително извършвани СМР, свързани с предмета на договора, е необходимо конкретното им възлагане от прекия възложител и допълнително договорени от страните по същия цени. Следователно при безспорно отсъствие на постигнато допълнително съгласие между съконтрахентите по процесния договор за извършване на СМР, извън обема на първоначално договорените помежду им, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, твърдяното в исковата молба договорно основание за заплащане на претендираното от изпълнителя допълнително възнаграждение от 916 267.24 лв. за СМР по фактури № 249/04.08.2014 г. и № 255/11.09.2014г., издадени от последния, но неосчетоводени от ответника по делото, отсъства. Изложени са и съображения, че макар допълнително проектираната и изградена от изпълнителя стоманена носеща конструкция, която според заключението на изслушаната съдебно- техническа експертиза, да е била технологично необходима за нормална експлоатация на създаденото съоръжение, с оглед поставени в хода на изпълнение на работата по основания договор допълнителни изисквания, свързани с достъпа до същото, възлагането и на ищеца, като изпълнител, от трето лице – възложителят по основния договор Консорциум „И. – И.”, по които изпълнител се явява [фирма], изключва ангажиране договорната отговорност на последния, в качеството му на пряк възложител по подизпълнителския договор от 01.06.2010 г., за заплащане на допълнително възнаграждение. Що се касае до участието на изрично определен от ответника негов представител / М. М./ както при водените в хода на строителството преговори с главния възложител, така и на строителната площадка на обекта, както и при въвеждането му в експлоатация, са факти, явяващи се правноирелевантни за породените от процесния подизпълнителски договор права и задължения на страните.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение позволяват да се приеме, че поставеният от касатора въпрос № 2 , макар и непрецизно формулиран, обосновава общото основание за достъп до касация, съгласно критериите, задължително разяснени в т.1 на ТР №1819.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Свързан с принципа за реално изпълнение, общ за българското облигационно право и легално установен от законодателя, така формулираният правен въпрос косвено е относим към приложението на чл.168, ал.4 ЗУТ, във вр. с особените допълнителните последици, които алеаторният характер на договора за строителство поражда.
Предвид спецификата на правната уредба на отношенията, свързани с договора за строителство – разновидност на договора за изработка и породените от нея затруднения в практиката на съдилищата за точно прилагане на закона – чл.266, ал.1 ЗЗД,основателно по отношение на същия е и поддържаното селективно основание по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК, за приложението на което е правноирелевантно както едновременното му въвеждане за всички формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, така и едновременното му поставяне наред с останалите критерии за селекция, установени в чл. 280, ал.1 ГПК. С оглед изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е основателно и следва да бъде уважено.
На касатора следва да бъде указано, че дължи внасяне на допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 19 050.50 лв., съгласно чл.18,ал.2, т.2 ГПК от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1318 от 12.06.2017 г., по в.т.д.№ 595/2017 г., по описа на с.с..
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок, считано от съобщението до него да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 19 050.50 лв. и в същия срок да представи съответния платежен документ, удостоверяващ своевременно извършеното плащане.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до касатора, че при неизпълнение в срок на дадените му указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД ВНАСЯНЕ на дължимата държавна такса в определения от съда срок, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочването му открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: