Определение №203 от 3.4.2018 по гр. дело №1207/1207 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
Гр.София, 03.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1825/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу Решение № 98/19 април 2017 г. по в.т.д.№ 278/2016 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 540/27 октомври 2015 г., постановено от Великотърновския окръжен съд по т.д.№ 27/2015 г. по описа на същия съд. С първоинстанционното решение е обявен за недействителен апорт на правото на собственост на два недвижими имота, извършен от [фирма] в капитала на [фирма] В.Т. – УПИ Х-59 в кв.24 по плана са [населено място], община В.Т., с площ 1780 кв.м. и еднофамилна жилищна сграда с Р. 140,44 кв.м. в завършен груб строеж в УПИ Х-126 в кв.71 по плана на [населено място] с площ 638,30 кв.м. ПО ОТНОШЕНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА на [фирма], в несъстоятелност, на основание чл. 649 ТЗ във вр.чл.135 ЗЗД по иск, предявен от „П. банк /България/ ЕАД срещу касатора и „ВТ Р. И.““ АД с участието на конституирания като съищец синдик на [фирма] Б. Н. Б.. В жалбата на дружеството-касатор се поддържа, че решението на въззивния съд е потвърденото с него решение на Великотърновския ОС са надопустими поради разглеждане на иска на непредявено основание –като отменителен иск по чл.649 ал.1 ТЗ във вр.чл.135 ЗЗД вместо като П. иск по чл.135 ал.2 ЗЗД – за отмяна на възмездно разпореждане – непарична вноска, осъществено в полза на свързано лице по смисъла на пар.1 ДР на ТЗ. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси, както следва:
-Допустимо ли е съдебно решение, с което съдът е обявил недействителност на апорт на недвижими имоти спрямо кредиторите на несъстоятелността по реда на чл.649 ал.3 ТЗ по иск на кредитор, който на основание чл.135 ЗЗД е поискал обявяване на недействителността на увреждащите действия само спрямо него и искът е предявен преди откриването на производство по несъстоятелност срещу ответника-длъжник и
-Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви във връзка с изричен довод за недопустимост на първоинстанционното решение, релевиран с въззивната жалба.
Ответникът по касация „Про Кредит Б. /България/ ЕАД изразява становище в срока за отговор на жалбата, че същата е неоснователна.
Синдикът на [фирма], в несъстоятелност, Б. Н. Б. не е взел становище по касационната жалба.
Настоящият съдебен състав на Второ т.о. на ВКС, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Пловдивския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима. С нея са въведени оплаквания за недопустимост на въззивното решение и на потвърденото с него първоинстанционно съдебно решение и са изложени съображения, че процедурата по чл.649 ТЗ е приложима само за предявени искове след откриване на производство по несъстоятелност срещу ответника-длъжник. В случая е предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД срещу увреждащ с действията си длъжник и производството по несъстоятелност срещу последния е открито в хода на процеса по разглеждане на конститутивния иск. Неправилно е конституиран от първоинстанционния съд като съищец синдикът и искът е разгледан по реда на чл.649 ТЗ. Жалбоподателят поддържа, че П. иск има правни последици, сходни с тези на отменителните искове по чл.649 ТЗ, но последиците от уважаването му и обявяване на недействителни увреждащите ищеца действия ползват само последния и нямат действие по отношение на останалите кредитори на длъжника.
Пловдивският апелативен съд е квалифицирал иска по чл.649 ал.3 ТЗ във връзка с чл.135 ЗЗД. За да потвърди обжалваното решение, същият е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по иска, с който е сезиран, на предявеното основание – отменителен иск по чл.135 ал.1 ЗЗД, свързан с производство по несъстоятелност, открито по отношение на първия ответник [фирма] след предявяването му – с Решение № 129/9.01.2015 г. по т.д.№ 110/2014 г. по описа на Великотърновския ОС. Счел е за неоснователно оплакването за недопустимост на първоинстанционното решение, като е заключил, че искът е предявен от легитимирана страна – кредитор, чието субективно право произтича от разпоредбата на чл.649 ал.3 ТЗ.
Формулираните от касатора въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са зададени в контекста на оплакването за недопустимост на обжалваното решение. Служебното задължение на съда да следи за съблюдаването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на решенията във всяко положение на делото, се разпростира и във фазата по чл.288 ГПК. Преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. В изпълнение на това задължение и ПРИ ИЗРИЧНО ВЪВЕДЕНО ОТ КАСАТОРА ОПЛАКВАНЕ ЗА НЕДОПУСТИМОСТ на въззивното решение настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че същото следва да бъде допуснато до касационен контрол в хипотезата на вероятна недопустимост, оценката за която ще се извърши с решението по същество съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.649 ал.6 ТЗ дължимата държавна такса за касационната инстанция не се внася предварително.
Водим от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 98/19 април 2017 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, трети търговски състав, постановено по в.т.д.№ 278/2016 г. по описа на същия съд.
Делото да се докладва на Председателя на Второ т.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top