5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
София, 21.04. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 15/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал .3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу определение № 410 от 27.10.2010 г. по в. ч. гр. д. № 321/2010 г. на Т. окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 4215 от 05.10.2010 г. по ч. гр. д. № 1752/2010 г. на Т. районен съд, с което е отхвърлено подадено от банката – частен касатор заявление по чл. 417, т. 2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Ф. Ш. М. от[населено място] за парично вземане в размер на 4003.16 лв. – главница по договор за издаване на кредитна карта от 04.01.2005 г.; 1220.03 лв. – договорна лихва за периода 09.02.2009 г. – 03.10.2009 г. и 153.93 лв. – наказателна лихва за същия период.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което се иска неговата отмяна. Частният касатор изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че представеното със заявлението по чл. 417 ГПК извлечение от счетоводни книги не съставлява редовен документ по чл. 417, т. 2 от ГПК и не удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане срещу посочения в заявлението длъжник. Застъпва становище, че извлечението съдържа всички необходими за индивидуализиране на страните и вземането реквизити, включително за неговата предсрочна изискуемост, настъпила при предпоставките на чл. 42 от Общи условия към договора за издаване на кредитна карта, като чрез посочването на началната дата за начисляване на наказателната лихва /09.02.2009 г./ е определена датата на спиране на плащанията по договора, а чрез посочване на крайната дата на същата лихва /03.10.2009 г./ – е определен и броят на неизплатените месечни вноски /19 месечни вноски/. Според частния касатор, ако се възприеме становището на въззивния съд за необходимостта от по-детайлна и подробна информация относно движението на погасяване на задължението, би се стигнало до нарушаване на банковата тайна, за каквото клиентът не е дал съгласието си.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по два значими въпроса: за предпоставките по чл. 417, т. 2 ГПК и за задължителните реквизити на извлечението от счетоводните книги. По отношение на първия въпрос се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата, а по отношение на втория въпрос – че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са приложени актове на ВКС, както и актове на окръжни съдилища, за които липсват данни да са влезли в сила /с изключение на определение от 10.06.2009 г. по ч. гр. д. № 313/2009 г. на Л. окръжен съд/.
Ответникът по частната касационна жалба – Ф. Ш. М. от[населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Т. районен съд, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Ф. Ш. М. от[населено място] за парично вземане, включващо главница, договорни и наказателни лихви по договор за издаване на кредитна карта MasterCard от 04.01.2005г., съгласно извлечение от счетоводните книги на банката – заявител, въззивният съд е приел, че представеното извлечение от счетоводните книги не е редовно от външна страна изпълнително основание, тъй като то не съдържа данни за обстоятелствата, обусловили настъпването на предсрочната изискуемост – липсват данни за движението на погасяването на кредита и за изискуемостта на претендираното вземане. Застъпено е становището, че тези данни следва да са отразени в самото извлечение, а не в доказателствата към него /договор и Общи условия/. Като неоснователно е преценено възражението на заявителя, че с посочването на началната дата на наказателната лихва е определена датата, на която длъжникът е спрял плащанията и е настъпила предсрочната изискуемост на процесното вземане. Поради липса на процесуална възможност за допълване на съдържанието на заявлението с частната жалба пред въззивната инстанция, представеното с жалбата удостоверение, установяващо последното плащане по кредита и броя на непогасените вноски, е счетено за ирелевантно.
Настоящият състав намира, че въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси за предпоставките по чл. 417, т. 2 ГПК и за задължителните реквизити на извлечението от счетоводните книги са значими за конкретното дело, но не са обуславящи за неговия изход по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, обуславящ за изхода на конкретното дело е този правен въпрос, който е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка по спора или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В разглеждания случай при формиране на решаващата си правна воля относно основателността на подаденото от частния касатор заявление по чл. 417 ГПК въззивният съд е приел, че представеното със заявлението извлечение не съдържа данни за кредита, за движението на погасяването му и че е налице подлежащо на изпълнение вземане като условие за неговата изпълняемост и за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение. Възприемането на фактическата обстановка, до което се свежда изискването за представяне на доказателства във връзка с изискуемостта и изпълняемостта на вземането, е относимо към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и към правилността на въззивното определение, но е извън очертаното в чл. 280, ал. 1 ГПК приложно поле на касационното обжалване. Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационния контрол, съгласно указанията в цитираното тълкувателно решение.
Независимо от изложеното, дори въпросите да се счетат за отговарящи на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на същите не са осъществени допълнителните и специфични за основанията по чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК предпоставки. Представените от частния касатор съдебни актове не доказват твърдението му за противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС по първия заявен въпрос – за предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, както и за противоречие в съдебната практика по същия. Определенията на различни по степен съдилища, постановени по реда на чл. 237 ГПК /отм./ в случая не следва да бъдат преценявани изобщо, тъй като са неотносими към заповедното производство, въведено с новия Граждански процесуален кодекс. Предвид липсата на данни за влизането им в сила, представените актове на окръжни съдилища, постановени по новия съдопроизводствен ред на чл. 417 ГПК, не представляват „практика на съдилищата” по смисъла на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 1.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и поради това също не следва да бъдат обсъждани във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Такъв характер има единствено определението от 10.06.2009 г. по ч. гр. д. № 313/2009 г. на Л. окръжен съд, което обаче не доказва твърдението за противоречие в практиката, тъй като то е постановено при различни факти и доказателства – видно от мотивите на това определение, в извлечението по чл. 417, т. 2 ГПК е посочено подробно движението на сметката на длъжника, каквото в настоящия случай липсва. Именно поради разликата в данните, имащи отношение към преценката за изискуемостта и изпълняемостта на вземането, недоказано се явява и твърдението за противоречие на обжалваното определение с приложената практика на ВКС.
Не е осъществено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържано по втория поставен от частния касатор въпрос – за задължителните реквизити на извлечението от счетоводните книги, тъй като отговор на същия е даден в поредица определения на ВКС, като например – определение № 635 от 01.09.2010 г. по ч. т. д. № 840/2009 г. на ІІ т. о.; определение № 637 от 02.09.2010 г. по ч. т. д. № 746/2009 г. на ІІ т. о.; определение № 746 от 03.11.2010 г. по ч. т. д. № 409/2010 г. на ІІ т. о. В цитираната практика е застъпено становището, което е възприето и в мотивите на атакуваното въззивно определение, че извлеченията от счетоводните книги трябва да удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката – данни за договора за кредит и за движението на погасяването му, както и да съдържат данни, откога длъжникът е изпаднал в забава при погасяването на две и повече вноски, за да се счете, че се е сбъднало условието за автоматичната предсрочна изискуемост на кредита, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван; кои и колко месечни вноски не е платил в посочените от договора срокове.
Поради недопускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество внесената от частния касатор държавна такса в размер на сумата 39 лв. /разликата над дължимата такса в размер на 15 лв./ следва да му бъде върната.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение 410 от 27.10.2010 г. по в. ч. гр. д. № 321/2010 г. на Т. окръжен съд.
ОСВОБОЖДАВА внесената [фирма],[населено място] по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 39 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: