1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
гр. София, 16. 05. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: E. Т.
Членове: Д. ДРАГНЕВ
Г. НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 919 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 38 от 09.01.2017г. по в. гр. дело № 3715/2016г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 3953 от 12.05.2016г. по гр. дело № 8716/2015г. по описа на СГС в частта му, с която ответникът Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на ищеца М. И. Б. от [населено място], [улица], на основание чл. 2, ал. 1 ,т. 3 З., сумата 12 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено против ищеца незаконно наказателно производство, прекратено окончателно с постановление от 24.04.2014г., влязло в сила на 19.05.2014г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2014 г. до окончателното изплащане.
Касаторът – ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че решаващият съд не е отчел в нужната степен разумната продължителност на наказателното производство от 2 г. и 4 месеца, развитието му само на досъдебна фаза, както и обстоятелствата, че паралелно с процесното наказателно производство, срещу ищеца е водено и друго наказателно производство, с по – тежки обвинения, разглеждано и пред съд, от което също е претърпял неимуществени вреди, и че ищецът е осъждан, от което следва извод за по – малка интензивност на търпените неимуществени вреди, отколкото при лице, което не е имало досег с правосъдните органи. Счита също, че не са съобразени и конкретните социално – икономически условия през процесния период /м. 12. 2011г. – м. 05. 2014г./, характеризиращи се с по – нисък стандарт на живот и с по – ограничени покупателни способности.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът навежда основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по правния въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 З., сочейки разрешаването му в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968г.; т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по т. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС; т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 333 от 31.10.2014г. по гр. дело № 4445/2014г. на ВКС, ІV г.о., решение № 236 от 19.10.2016г. по гр. дело № 1543/2016г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 200 от 16.06.2016г. по гр. дело № 1019/2016г. на ВКС, ІV г.о., както и с практиката на съдилищата, обективирана в решение № 46 от 07.06.2013г. по гр. дело № 102/2013 г. на Бургаски апелативен съд и решение № 489 от 15.03.2013г. по в. гр. дело № 4269/2012 г. на САС, последното неприложено към касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – М. И. Б., подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. с цена над 5 000 лв., т.е. тя е процесуално допустима.
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. първо З. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконни обвинения в престъпления по чл. 195, ал. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 215, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 20, ал. 4 НК, образувани в досъдебно производство № ЗМ-34/2012г. по описа на ОД МВР – В. Т., пр. преписка № 251/2014г. на РП – Л., прекратено поетапно с две влезли в сила постановления от 26. 11. 2013г. и от 24. 04. 2014г., поради недоказаност на обвиненията, по което наказателно производство спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода 06. 12. 2011г. – 18. 11. 2012г., изменена в „домашен арест“ за периода 18. 11. 2012г. – 28. 11. 2012г..
Въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на Държавата по реда на З. в хипотезата на прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвиненията, приравнена на влязла в сила оправдателна присъда, поради това, че деянието не е извършено от лицето /т.7 на ТР №3/2004г./. Потвърдил е първоинстанционното решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. е уважен за сумата 12 000 лв., намирайки за осъществен целия фактически състав на твърдяното деликтно субективно право. Посочил е конкретните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за процесните неимуществени вреди, които са следните: повдигнатите множество обвинения по процесното наказателно производство, по отношение на част от които то е било прекратено през м.02.2012 г., а по отношение на останалите обвинения – на 24.04.2014г.; вида престъпления, в които е бил обвинен ищецът, които са тежки; взетата най – тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“, ограничила свободата на личността му във всички аспекти; засягането на психичния му живот – изпитания душевен дискомфорт, притесненията да не бъде осъден и негативно повлияване на общуването му с хората; накърняването на доброто му име в обществото със самия факт на задържане под стража за около година, който факт хората възприемат като престой в затвор; непромененото здравословно състояние в резултат на престоя в следствения арест и притесненията във връзка с изхода от образуваното дознание, което не се е влошило; времетраенето на наказателното производство – 2 години и четири месеца, което не е необичайно продължително, особено като се има предвид, че става въпрос за множество обвинения в тежки умишлени престъпления, но въпреки това е извън установените в НПК срокове; обстоятелството, че в същия период против ищеца е водено и друго наказателно производство, по което е било повдигнато обвинение по същите текстове от НК, но при условията на организирана престъпна група за още по-тежко престъпление, което е причинило стрес и се е отразило на името на ищеца в обществото, още повече, че то е било разглеждано и пред съд.
Настоящият касационен състав намира, че е налице соченото от касатора – ответник основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставения материалноправен въпрос за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 З., в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 4 З., формирана по реда на чл. 290 от ГПК, вкл. сочената от жалбоподателя в касационната му жалба, както и решение № 112/14.06.2011 г. по гр. дело № 372/2010 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение №449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. 0 627/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС и др., размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като напр. тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване на мярката „задържане под стража“, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: наличието на други висящи наказателни производства срещу пострадалия през времетраенето на наказателния процес, от който се претендират вреди по делото, доколкото търпяните болки и страдания са произтекли от всички обвинения в престъпления; съдебното минало и налични предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания, които са различни при лица, спрямо които никога не е била упражнявана процесуална принуда и при лица, които са били обект на наказателно преследване и са били вече осъждани за други престъпления. С атакуваното въззивно решение при определяне на процесното обезщетение не са отчетени в достатъчна степен и всички обстоятелства с правно значение – съдебното минало на ищеца и данните за осъждането му за други престъпления, както и наличието на друго висящо наказателно производство срещу ищеца за по – тежки престъпления, по едно и също време с процесното, приключило с оправдателна присъда, генерирало по – интензивни неимуществени вреди по същото време, което обстоятелство следва да бъде съобразено при определяне размера на вредите по процесното обвинение като част от общите неимуществени вреди, както и с оглед преценката на конкретната личност на увредения, обуславяща интензитета на преживяните болки и страдания – в противоречие с ППВС № 4/1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и горецитираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 38 от 09.01.2017г. по в. гр. дело № 3715/2016г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.