3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
София, 17.03.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 166/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма],[населено място] срещу постановеното от Софийски апелативен съд определение № 1977 от 13.12.2010 г. по ч. гр. д. № 1699/2010 г., с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба срещу определение от 20.19.2010 г. по т. д. № 1455/2003 г. на Софийски градски съд, VІ-9 състав за отказ да бъде допуснато увеличение цената на исковете по реда на чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Поддържа становище, че определението, с което е оставена без уважение молбата за допускане увеличение на исковете, подлежи на инстанционен контрол, тъй като прегражда по-нататъшното развитие на делото за тази част от претенцията.
Ответникът по частната жалба – [фирма],[населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна.
За да остави без разглеждане частната жалба, подадена от [фирма],[населено място], Софийски апелативен съд е приел, че същата е недопустима, тъй като с нея се атакува определение, което не е от категорията на съдебните актове, подлежащи на инстанционен контрол по смисъла на чл. 213 и сл. ГПК /отм./.
Обжалваният акт е неправилен.
Определението, с което се отказва допускане увеличение на иска по размер, има характер на преграждащо по-нататъшния ход на делото и поради това подлежи на самостоятелно обжалване пред по-горен съд по реда на чл. 213 и сл. ГПК/отм./. Това процесуално разрешение се налага с оглед избягване преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо по отношение непредявената част от същото спорно право. Съгласно чл. 221, ал. 1 ГПК /отм./, решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. При така очертаните в закона предели на силата на пресъдено нещо, при отказ да бъде допуснато увеличение цената на иска, предмет на силата на пресъдено нещо ще бъде само първоначално заявеният размер на спорното вземане, последица от което е съответно недопустимостта да бъде предявен иск за незаявения негов размер /чл. 224 ГПК /отм./. Оттук и изводът, че определението, с което се оставя без уважение искането за увеличение цената на иска, се явява преграждащо развитието на делото по отношение незаявената част от размера на вземането и като такова попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол.
Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1977 от 13.12.2010 г. по ч. гр. д. № 1699/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане по същество на подадената от [фирма],[населено място] частна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: