5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София,28.04.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 541/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „БНЕ Рудник О.-1 и КО” КД, [населено място] против определение № 1074 от 05.08.2014 г. по ч. т. д. № 1135/2014 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Старозагорски районен съд определение от 29.01.2014 г. по гр. д. № 4819/2013 г. С първоинстанционния акт, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, образувано по предявен от същото дружество срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане за сумата 24 000 лв. по договор за заем, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3355/2013г. на Старозагорски районен съд.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Излага подробни съображения срещу извода на съда, че исковата молба следва да бъде подписана от двамата управители на [фирма], което дружество, в качеството си на неограничено отговорен съдружник в ищцовото командитно дружество, представлява същото. Според него, решаващият състав не е съобразил, че подписването на исковата молба от двамата управители на представляващото дружество е практически невъзможно предвид обстоятелството, че единият от тях е собственик на 98% от капитала на ответника и е налице очевидно противоречие между интересите му и тези на ищеца. Релевирано е изрично оплакване и за липса на произнасяне по част от заявените в частната въззивна жалба доводи, както и че при преценката на редовността на исковата молба не е взето предвид решението на Общото събрание на съдружниците в „БНЕ Рудник О.-1 и КО” КД от 29.04.2013 г. (т. 5) за завеждане на иск срещу съдружника [фирма] за процесната сума, с което изискването за подписване на исковата молба следва да се счете за изпълнено.
Като релевантни за делото, обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата частна касационна жалба, са поставени въпросите: „1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 2 и т. 6 ГПК в случай, когато е предявен иск от дружество с управител друго дружество, представлявано от двама управители заедно при положение, че ответникът по въпросния иск е дружество, контролирано и собствено /98% от капитала му/ на едното от двете физически лица, представляващи ищеца, респективно следва ли исковата молба да бъде подписана в подобен случай и от двамата представляващи и въвежда ли законът изискването въпросният управител формално да предяви претенция срещу собственото си дружество – нещо, което е повече от ясно, че няма как да се осъществи; 2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 2 и т. 6 ГПК в случай, когато е предявен иск от дружество с управител друго дружество, представлявано от двама управители заедно при положение, че ответникът по въпросния иск е дружество, контролирано и собствено /98% от капитала му/ на единия от двамата представляващи ищеца, както и при положение, че за предявяването на въпросния иск е налице изрично взето решение на проведено ОС на съдружниците на ищеца, на което съвсем естествено управителят и собственик на капитала на дружеството-ответник /към онзи момент и представляващ го управител/, явяващо се ограничено отговорен съдружник в дружеството-ищец, е гласувал против; 3. Следва ли в конкретния случай и при хипотезата, подробно описана по-горе, да намерят приложение разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 2 и т. 8 от ТЗ при съблюдаване разпоредбите на чл. 99, ал. 2 и чл. 105, предл. второ от ТЗ; 4. Приложима ли е разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 2 и т. 6 ГПК в случай, когато е предявен иск от дружество с управител друго дружество, представлявано от двама управители заедно при положение, че става въпрос за взаимоотношения и искови претенции между дружества, съответно: ищец и ответник, който е ограничено отговорен съдружник в дружеството-ищец и който се представлява и контролира от физическо лице с качеството едновременно на това и на представляващ неограничено отговорния съдружник, представляващ дружеството-ищец”.
По отношение на така поставените въпроси частният касатор поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че са решени в противоречие с практиката на ВКС и на другите съдилища – решение № 41 от 29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. на ВКС, І т. о.; определение № 313 от 26.05.2009 г. по т. д. № 287/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 886 от 06.10.2014 г. по т. д. № 155/2014 г. на Варненски окръжен съд и решение от 06.11.2012 г. по гр. д. № 263/2012 г. на Благоевградски окръжен съд (непредставени).
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, образувано по предявен „БНЕ Рудник О.-1 и КО” КД, [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане за сумата 24 000 лв. по договор за заем, въззивният съд е споделил извода за недопустимост на същото поради неотстраняване нередовността на исковата молба, изразяваща се в неподписването й от двамата управители на [фирма], което дружество представлява ищеца. Решаващият състав е взел предвид, че ищецът е командитно дружество, в което съдружници са [фирма], [фирма] и „БНЕ О. и ко” КД; че съгласно разпоредбата на чл. 105 ТЗ ищецът се управлява и представлява от единствения неограничено отговорен съдружник в него [фирма] и че неограничено отговорният съдружник [фирма] се представлява от физическите лица Й. У. и Д. Н. Г. само заедно. С оглед на тези обстоятелства въззивният съд е счел, че по силата на чл. 127, ал. 1, т. 2 и т. 6 ГПК подадената от „БНЕ Рудник О.-1 и КО” КД искова молба следва да съдържа имената на законните представители на представляващото ищеца дружество и да бъде подписана от тях, тъй като когато представителството се осъществява заедно от всички управители, правните действия трябва да се извършват с участието на всички физически лица, които са управители. По отношение взетото от съдружниците в командитното дружество решение за предявяване на иск срещу съдружник в него съдебният състав е изразил становището, че същото има значение само за вътрешните отношения на съдружниците и че то не дерогира изричната законова регламентация на представителството на търговското дружество.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от частния касатор въпроси, свързани с подписването на исковата молба от двамата управители на представляващото ищеца дружество, са релевантни за изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на тях, обаче, не са осъществени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Отсъствието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК произтича от обстоятелството, че посочените от частния касатор актове на ВКС са напълно неотносими към поставените въпроси – решение № 41 от 29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. на ВКС, І т. о. касае приложението на чл. 145 ТЗ, а определение № 313 от 26.05.2009 г. по т. д. № 287/2009г. на ВКС, І т. о., изобщо не подлежи на обсъждане, тъй като е постановено в производството по чл. 288 ГПК и няма характер на „съдебна практика”. Доколкото решенията на Варненски окръжен съд и на Благоевградски окръжен съд, с които е обосновано твърдението за противоречие в съдебната практика, не са представени, въпреки изрично дадените на частния касатор указания съгласно разпореждане № 15 от 12.01.2015 г. на Председателя на Второ търговско отделение на ВКС, поддържаното основание по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК е недоказано.
Не може да се счете, че по отношение на поставените въпроси са осъществени и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отговорът на тези въпроси се съдържа в практиката на ВКС по приложението на чл. 29, ал. 4 ГПК – определение № 73 от 10.02.2015 г. по ч. т. д. № 2690/2014 г. на ІІ т. о., определение № 223 от 29.03.2013 г. по ч. т. д. № 760/2012 г., определение № 254 от 28.03.2014 г. по т. д. № 756№2014 г. на І т. о. и определение № 859 от 20.12.2012 г. по ч. т. д. № 732/2012 г. на І т. о. В посочените актове е застъпено становището, че в хипотезата на съвместна представителна власт на управителите на дружеството с ограничена отговорност, само по себе си, противоречието между управителите и невъзможността да постигнат съгласие за извършване на определено процесуално действие (в т. ч. и подписване на искова молба, какъвто именно е настоящият случай) не е основание за назначаване на особен представител и че такъв се назначава единствено когато представляван и представител са насрещни страни по спора, предмет на делото, или когато двете насрещни страни се представляват от едно и също лице. Тази практика се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. Наличието на същата изключва допускането на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, а съответствието на въззивния акт с нея – наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Що се отнася до въпроса за приложението на разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 2 и т. 8 от ТЗ към конкретния случай, като касаещ правилността на обжалваното определение, същият не може да бъде определен като обуславящ изхода на делото и поради това не подлежи на преценка при допускането на касационния контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1074 от 05.08.2014 г. по ч. т. д. № 1135/2014 г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: