3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
С., 09.03.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 74/2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 282 от 16.11.2011 г. по т. д. № 949/2011г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество касационна жалба срещу решение от 25.02.2011 г. по гр. д. № 12902/2010 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Б състав.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Счита, че съдебният състав неоснователно е преценил касационният контрол на въззивното решение за недопустим, като е приел, че в случая са предявени 18 отделни иска, цената на всеки от които е под установената в чл. 280, ал. 2 ГПК цена на исковете за гражданските дела – 5 000 лв.
Ответницата по частната жалба – С. Т. Кашилска от [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е основателна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от предявените 18 осъдителни обективно кумулативно съединени искове, предмет на делото, е под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК /в редакцията след изменението й от ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./ минимален размер – до 5 000 лв. за граждански дела. Изводът относно броя на исковете е аргументиран с депозираната от ищцата молба от 08.02.2007 г., в която са посочени конкретните недостатъци в процесния имот, чието отстраняване се претендира.
Определението е неправилно.
Не може да бъде споделено изразеното в обжалвания акт становище, че отстраняването на всеки отделен недостатък в закупения от ищцата жилищен имот е предмет съответно на самостоятелен осъдителен иск. Предмет на предявения срещу ответника [фирма] главен иск, който именно е уважен, е заплащането на обезщетение за недостатъци в закупения от ищцата мезонетен апартамент. Вземането, чиято защита се търси е едно, като само размерът му се формира от стойността на отделните некачествено изпълнени строително-монтажни работи. Поради това, претендираната като обезщетение сума 9 000 лв. следва да се счита за цена на един иск, а не на 18 броя искове. И доколкото тази цена е над установения в чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на гражданските дела минимален размер от 5 000 лв., то касационният контрол върху въззивното решение се явява допустим.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 282 от 16.11.2011 г. по т. д. № 949/2011г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ВРЪЩА делото на същия състав за продължаване на производството по чл. 288 ГПК
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: