4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
София,10.06.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 781/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Т. М. от [населено място] срещу решение от 23.04.2012 г. по гр. д. № 2860/2012 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Б състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 73 състав решение от 13.10.20110 г. по гр. д. № 17995/2010 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от Т. Т. М. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ за сумата 11 500 лв. – част от застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 120305019965 от 9.03.2006 г. за претърпени имуществени вреди от настъпило на 09.05.2006 г. застрахователно събитие – кражба на л. а. „Ауди”, модел А6 с ДК [рег.номер на МПС] .
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за погасяване по давност на вземането за неплатената част от застрахователното обезщетение с твърдението, че същият е в противоречие с процесуалния и материалния закон и с практиката на ВКС. Според касатора, решаващият състав не е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и преди всичко не е придал необходимото значение на направеното от него в рамките на производството по гр. д. № 2163/2007 г. на СГС, І-7 състав увеличение на предявения частичен иск по реда на чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./, което, макар да не е уважено, има за последица прекъсване на давността.
Като значими за допускането на касационното обжалване са поставени следните въпроси: „Предявеният по реда на чл. 116 ГПК иск в хода на висящо производство чрез увеличение на иска при хипотезата на първоначално предявен частичен иск води ли до спиране на давността при положение, че молбата за увеличение на иска е предявена своевременно в рамките на тригодишния давностен срок, пред надлежен съд и при спазване на правилата на ГПК; Ако се прекъсва давността в зависимост ли е това прекъсване от процесуалните действия на съда с оглед приемане на молбата за увеличение на иска и оставяне без разглеждане на молбата за увеличение на иска; Молбата за увеличение на иска, подадена пред надлежен съд в рамките на съдебния процес, приравнява ли се на предявен иск по смисъла на ГПК”.
К. поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 610 от 09.12.2008 г. по т. д. № 391/2008 г. на І т. о.; Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Освен това твърди, че същите са от значение и за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Т. Т. М. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ за сумата 11 500 лв. – част от застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 120305019965 от 9.03.2006г. за претърпени имуществени вреди от настъпило на 09.05.2006 г. застрахователно събитие – кражба на собствения на ищеца лек автомобил „Ауди”, въззивният съд е споделил извода на първостепенния съд, препращайки към изложените от него мотиви по реда на чл. 272 ГПК, за неоснователност на претенцията поради погасяването й по давност, предвид обстоятелството, че искът е предявен след изтичане на установения в чл. 197 КЗ 3-годишен срок от настъпване на застрахователното събитие. Решаващият състав е приел, че с предявения от ищеца частичен иск, по който е образувано гр. д. № 2163/2007 г. на СГС, І-7 състав, е прекъсната давността само за сумата по него – 12 000 лв., но не и за разликата до пълния размер на застрахователното обезщетение 23 500 лв., т. е. за сумата 11 500 лв. – предмет на настоящото дело. Като неоснователен, поради липса на опора в закона и в задължителната практика на ВКС– решение № 610 от 09.12.2008 г. по т. д. № 391/2008 г. на І т. о., е счетен доводът във въззивната жалба за настъпило спиране на давността, аргументиран с направеното в производството по приключилото дело искане за увеличение на иска до пълния размер на застрахователното обезщетение. В тази връзка въззивната инстанция е посочила, че подадената от ищеца молба за увеличение на иска по реда на чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./ не може да бъде съобразявана в настоящото производство и че отказът за уважаването й е следвало да бъде атакуван чрез обжалване на решението, постановено по предходното дело между страните, в рамките на което именно същата е депозирана.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените от касатора въпроси, които безспорно са значими за изхода на конкретното дело, са решени в съответствие със задължителната съдебна практика. При постановяване на обжалвания акт въззивният съд е съобразил постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 610 от 09.12.2008 г. по т. д. № 391/2008 г. на І т. о., в което е прието, че предявяването на частичен иск нито спира, нито прекъсва давността за останалата част от цялото вземане. Относима към случая съдебна практика се явява именно това решение на ВКС, а не посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК две тълкувателни решения, тъй като в Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС не е даден отговор на въпроса за значението на предявения частичен иск за спирането и прекъсването на давността за цялото вземане /произнасянето по същия е отклонено/, а Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС касае единствено въпроса допустимо ли е увеличение на иска по реда на чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./ в хода на въззивното производство, какъвто процесуалноправен въпрос по конкретното дело не е съществувал. Въпросът, дали молбата за увеличение на иска, депозирана в предходното дело между страните, предмет на което е част от застрахователното обезщетение и която молба не е била уважена, има за последица прекъсване и спиране на давността за цялото вземане, не е обхванат от цитираната от касатора съдебна практика, поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е недоказано. Що се отнася до поддържаното по отношение на този въпрос основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото изобщо не следва да бъде обсъждано, тъй като не е заявено в съответствие със задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОГТК на ВКС. Според тези указания точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо основание за допускане на касационното обжалване. В случая обаче, с твърдението си, че въпросът е от значение, „за точното прилагане на закона”, касаторът е заявил само част от това основание.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 23.04.2012 г. по гр. д. № 2860/2012 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Б състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: