О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
София, 09.07.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 371/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. „Ю”, с. С. срещу решение № 478 от 06.11.2008 г. по в. гр. д. № 6/2008 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отменено постановеното от Великотърновски районен съд решение от 01.11.2007 г. по гр. д. № 684/2006 г. и е уважен предявеният от А. Т. Т. от гр. В. иск по чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието за сумата 1 110.46 лв. – арендна цена за стопанската 2004 – 2005 г. по договор за аренда на земеделска земя от 01.09.2004 г., както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 122.63 лв. – обезщетение за забава върху първата сума за периода от 02.10.2005 г. до 28.02.2006 г.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Касаторът изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че е възникнало валидно правоотношение по процесния договор за аренда, като твърди, че този извод е в противоречие със събраните по делото доказателства, установяващи сключването преди него на договор за същите земеделски земи с друг арендодател, както и че е налице виновно неизпълнение на договора от страна на ищеца-арендодател, изразяващо се в неосигуряване на спокойно и безпрепятствено ползване на земите и в непредоставянето на скици и документи за собствеността върху тях.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 /неправилно квалифицирано като основание по т. 1/ и т. 3 ГПК, без обаче да са посочени конкретно въпросите, които, според касатора, са от значение за изхода на спора, са решени в противоречие с практиката и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – А. Т. Т. от гр. В. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционния акт и да уважи предявените искове, въззивният съд е приел за доказано неизпълнение на поетото от арендатора Е. „Ю”, с. С. задължение за плащане на арендна цена за стопанската 2004 – 2005 г., което ангажира отговорността му за претендираната сума 1 110.46 лв., както и обезщетение за забава на плащането на тази сума за периода от изискуемостта на вземането 02.10.2005 г. до 28.02.2006 г. Като неоснователно е преценено възражението на едноличния търговец, че не му е осигурено безпрепятствено ползване на земите, аргументирано с твърдението, че същите са били предмет на договор с друг арендатор, което е станало причина за невъзможност да бъде извършена регистрация на процесния договор в Общинската служба по земеделие. В тази насока съдът е приел, че липсват доказателства трето лице да е възпрепятствало ответника да ползва земите, както и че невписването на договора в службата по земеделие е без значение за породените от него права и задължения за страните.
Настоящият състав счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Макар да не е изрично формулиран, с оглед оплакванията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, следва да се приеме, че поставеният от касатора въпрос е: обвързани ли са страните от сключения между тях аренден договор, ако преди него за същите земи арендодателят е сключил договор с друг арендатор. Поради обстоятелството, че този въпрос е от значение за изхода на конкретното дело, доказана се явява главната предпоставка за допускане на касационното обжалване, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не са налице обаче допълнителните изисквания, специфични за поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Представените съдебни актове не доказват твърдението за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховен касационен съд, нито противоречиво разрешаване на поставения материалноправен въпрос. Двете съдебни решения – решение от 09.11.2006 г. по в. гр. д. № 435/2006 г. на Шуменски окръжен съд и решение № 2* от 07.03.2007 г. по адм. д. № 8780/2006 г. на Върховен административен съд – изобщо не следва да бъдат взети предвид, тъй като за първото липсват данни да е влязло в сила, а второто – тъй като не представлява практика на Върховен касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, която е единствено релевантна за допускането на касационно обжалване. Другите два акта – определение № 189 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 3343/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о. и определение № 197 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 4573/2008 г. на ВКС, ІІ г. о., постановени по реда на чл. 288 ГПК, са абсолютно неотносими към поставения въпрос, доколкото касаят съвсем различни правни спорове, съответно – иск по чл. 33, ал. 2 ЗС и иск по чл. 344 КТ.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същото е обосновано от касатора с нормата на чл. 5 ГПК, прокламираща законността като едно от основните начала на гражданския процес. Същият обаче не е аргументирал становището си защо счита, че поставеният от него въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложените твърдения за необоснованост на обжалваното решение във връзка с този въпрос са относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не могат да бъдат преценявани същевременно и като основания за допускане на касационно обжалване. Освен това, следва да се има предвид, че изводите, до които е достигнал въззивният съд по посочения въпрос, са резултат от извършената от него преценка на конкретните факти и доказателства, а не поради непълнота, неяснота или противоречивост на приложимия закон, преодоляването на която би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 478 от 06.11.2008 г. по в. гр. д. № 6/2008 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: