Решение №764 от 5.7.2017 по нак. дело №685/685 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 764
София, 05.07.2017 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5324 по описа за 2016 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Я. А. Г., чрез адв. Т. С. П., срещу въззивно решение № 325/05.2016 г. г., постановено от Хасковския окръжен съд по гр.д. № 279/2016 г. в частта по чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и съдебноделоводните разноски.
Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Спортно училище „С. К.“, [населено място], представлявано от директора С. В. Т., чрез адв. Т. В., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Хасковски районен съд, е отхвърлил исковете на Я. Г. против Спортно училище „С. К.“ по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. За да постанови този резултат, съдът установил, че Я. А. Г. работила в Спортно училище „С. К.“, [населено място] като старши учител. Уволнена е дисциплинарно със заповед № 153/15.10.2015 г. поради неявяване на работа от 17.08.2015 г. до 20.08.2015 г. Съдът установил, че Г. е събирала членския внос на членовете на синдикална организация КТ „Подкрепа“, но не е била избрана за секретар на секцията, поради което направил извод, че не се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ. Г. е поискала и получила разрешение да ползва платен годишен отпуск за периода 29.07.2015 – 21.08.2015 г. Служителят започнал ползване на отпуска. На 14.08.2015 г. представила болничен лист за периода 07.08. – 14.08.2015 г. Според съда, по този начин е поискала прекъсване ползването на платения отпуск. С изтичане на срока на отпуска за временна неработоспособност, тя е следвало да се върне на работа, защото не е поискала и получила съгласието на работодателя да ползва остатъка от прекъснатия платен годишен отпуск. Т., Г. е следвало да се яви на работа на 17.08.2015 г., но не го е сторила, както и през следващите три дни 18, 19 и 20.08.2015 г. При така установеното съдът намерил, че е извършено дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, поради което работодателят е имал основание да наложи дисциплинарно наказние „уволнение“. Съдът, също така, намерил, че заповедта за уволнение е мотивирана и работодателят е спазил изискването на чл. 193 ГПК да поиска предварително обяснения от служителя.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпросите: допустимо ли е във въззивното производство откриване на производство за оспорване истинността на частен документ, представен и приет като доказателство и неоспорен от ответника в първоинстанционното производство; прекъсва ли се платения годишен отпуск по см. чл. 175, ал. 1 КТ поради разрешен отпуск за временна нетрупоспособност, чието ползване е започнало преди началото на платения годишен отпуск; представянето на болничния лист в предприятието представлява ли заявено искане за прекъсване на платения отпуск; налице ли е остатък от платения отпуск за допълнителното ползване, за който следва да има съгласие между служителя и работодателя.
Процесуалноправният въпрос, свързан с откриване от въззивна инстанция на производство по оспорване истинността на частен документ, представен пред първостепенния съд, е неотносим. Въззивният съд в случая не е откривал производство по чл. 193 ГПК. Допуснал е събиране на доказателства във връзка с твърдения на ищцата, че като секретар на синдикална организация в предприятието се ползва с предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 КТ. Доказателства са допуснати в хипотезата на чл. 266, ал. 3 КТ. Във връзка с това процесуално действие на въззивния съд няма нито касационни оплаквания, нито е поставен правен въпрос.
Всички останали материалноправни въпроси касаят тълкуването на чл. 175, ал. 1 КТ, като същественият правен проблем, който е включен в предмета на делото е – представянето на болничен лист при вече започнало ползване на платен годишен отпуск, представлява ли искане на работника/служителя за прекъсване на платения годишен отпуск и ако да, как следва да действат работодателят и работникът/служителят.
Представените от касатора решения – на РС-Благоевград по гр.д. № 3656/2012 г., невлязло в сила, на РС – Русе по а.н.д. № 2006:2013 г., не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (виж разяснения в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Въпросът е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 325/05.2016 г. г., постановено от Хасковския окръжен съд по гр.д. № 279/2016 г. в частта по чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и съдебноделоводните разноски.
КАСАТОРЪТ е освободен от плащане на държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top