Решение №1486 от по нак. дело №123/123 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1486

София, 24.11.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №344/2011 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Х. Ц. Х. – процесуален представител на молителката Д. Д. Х. от [населено място], област Д., с настоящ адрес в [населено място], срещу въззивно решение №5165/11.11.2010 г. по гр.д.№4848/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., І-ви брачен състав. В обжалваното решение е прието, че не е налице хипотезата на чл.19, ал.1, предложение четвърто ЗГР, въз основа на която е поискано промяна във фамилното име на молителката. Съдът е стигнал до извод, че твърденията на молителката са останали недоказани, както и че наличието на различни фамилни имена в българските документи и турските не представлява важно обстоятелство по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР.
С изложението към жалбата относно основанията за допускане на въззивното решение до касационното обжалване се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Сочат се и решения на ВКС и други съдилища, които според касационната жалбоподателка противоречат на обжалваното решение.
Като такива съществени въпроси се сочат следните:
1. Дали при положение, че молителката притежава двойно гражданство за нея са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР след като в документите за самоличност, издадени от двете държави е записана с две различни имена ? и
2. Кога са налице важни обстоятелства по смисъла на разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР ?
Заинтересуваните страни – [община] и [община], както и Прокуратурата на Република България, не заявяват становища.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че въззивната инстанция се произнесла по съществени материалноправни въпроси.
Поради това са налице предпоставки за разглеждане на касационната жалба по същество на спора.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №5165/11.11.2010 г. по гр.д.№4848/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., І-ви брачен състав, по касационна жалба, вх.№91960/20.12.2010, подадена от адв. Х. Ц. Х. – процесуален представителна молителката Д. Д. Х. от [населено място], област Д., с настоящ адрес в [населено място].
Определя държавна такса по касационната жалба в размер на 15/петнадесет/ лева, вносима от касационната жалбоподателка в седмичен срок от получаване на съобщението.
При невнасяне на държавната такса в срок касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. при Върховния касационен съд, г.к., за насрочване, след внасяне на държавната такса.
При невнасяне на държавната такса в срок делото да се докладва на докладчика за връщане на касационната жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top