О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
София, 20.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 14.10.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 407 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „П. М.” АД, гр. С. / наименована частна жалба/ против въззивното решение на Силистренския окръжен съд № 35 от 31.10.2013 год., по т.д.№ 228/2013 год., с което е обезсилено първоинстанционното решение на Силистренския районен съд № 282 от 19.07.2013 год., по гр.д.№ 293/ 2013 год. за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, обективно кумулативно съединени искове по чл.124, ал.1 ГПК срещу ТД ”Е. І” Е. и е прекратено производството по делото.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила- касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу извода на въззивния съд, че предявените искови претенции са недопустими, поради липса на правен интерес от търсената с тях защита, доколкото възникналият между страните правен спор, свързан с наличие на основание за извънсъдебното разваляне на арендния договор помежду им по реда на чл. 87, ал.2 ЗЗД, може да бъде разрешен само с осъдителен иск за правните последици,произтичащи от развалянето.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното право: 1. ”Допустимо ли е предявяването на установителен иск за установяване настъпило прекратяване на облигационното правоотношение по договор за аренда между страните, при оспорване преустановяването на тази облигационна връзка?” и 2. „Алтернатива ли е и представлява ли по –ефективен способ за защита осъдителният иск, спрямо установителния, когато се касае за прекратено извънсъдебно облигационно правоотношение по договор за аренда, което прекратяване се оспорва от насрещната страна и ищецът няма други претенции, свързани с този договор?.
Като израз на селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, поддържано по отношение на първия от поставените правни въпроси, е цитирано ТР № 8 от 27.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС и постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 560 от 25.07.2013 год., по ч. т.д.№1775/2013 год. на І т.о., а за твърдяното за съществуващо противоречие в съдебната практика – определение № 5897/2012 год., по ч.гр.д.№ 2852/2012 год. на Варненския окръжен съд и решение на Плевенския окръжен съд от 26.05.2010 год., по гр.д.№ 273/2010 год..
Критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, въведен като относим към втория поставен в изложението на основанията за достъп до касация правен въпрос, не е аргументиран.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и при условията на евентуалност – на основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените в обективно съединяване установителни искове по чл.124, ал.1, т.2 ГПК са недопустими, поради отсъствие на правен интерес за ищеца от търсената с тях защита – положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът следи служебно. Изложени са съображения, че доколкото нуждата от защита чрез установителен иск се свързва всякога с наличието на спор – оспорване на претендираното от ищеца право/ отрицателен установителен иск/, или претендиране на отричано от ищеца право/ положителен установителен иск/, то в случая липсата на такъв, предвид възможността за извънсъдебно разваляне на договора за аренда по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД, на което е налице и позоваване в исковата молба, изключва допустимостта на исковете за установяване надлежното упражняване на това потестативно право от страна на арендодателя – ищец. Според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, с предявяването на иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК в разглежданата хипотеза, всъщност се цели съдът да признае наличието на предпоставките за извънсъдебно разваляне на конкретния аренден договор, т.е. , че едностранното волеизявление на едната страна по него е произвело целеното правно действие, която възможност законодателят изрично е изключил, предоставяйки това право единствено и само на страните по същия този договор. Допълнително, като аргумент в подкрепа на изградения извод за липса на правен интерес за ищеца от предявяване на установителната искова претенция в разглежданата хипотеза, въззивният съд се е позовал на оповестителното, а не конститутивно действие на вписване прекратяването/ развалянето на договор, което щом не е условие за валидността на волеизявлението на изправния кредитор, т.е елемент от фактическия състав на чл.87, ал.2 ЗЗД, не може да възпрепятства и настъпването на произтичащите от същото правни последици, ако предпоставките за едностранното му извършване са били налице. Що се касае до неправомерния отказ на длъжностното лице от Службата по вписванията, то според съжденията на решаващия съд в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, за страната, на която е отказано вписване на изявлението за разваляне/ прекратяване на арендния договор, законодателят е предоставил специален процесуален път за защита и това само по себе си е достатъчно, за да се отрече правния и интерес от предявяване на самостоятелна искова защита, обоснован с наличие на незаконосъобразен отказ за вписване.
Затова и позовавайки се на установите по делото факти съставът на СОС е счел, че въпросът за наличието на предпоставките по чл.87, ал.2 ЗЗД, в хипотезата, когато потестативното право на разваляне на договора се упражнява извънсъдебно подлежи на разрешаване само в производство, в което с осъдителен иск са предявени спорни права по самия договор.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение дават основание да се приеме, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, поради вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, за която касационната инстанция е длъжна да следи служебно, съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Този извод в случая се налага от преценката на съдържанието на исковата молба, с която обективно съединените искови претенции по чл.124, ал.1 ГПК са предявени, наведените факти и обстоятелства в което сочат всъщност и на заявено, макар и непрецизно, искане за признаване несъществуването на правоотношение по сключен с ответника аренден договор, поради отпадане с обратна сила на облигационната връзка помежду им. Следователно налице са данни за евентуално осъществено от въззивния съд произнасяне по нередовна искова молба.
Водим от горните съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Силистренския окръжен съд № 35 от 31.10.2013 год., по т.д.№ 228/2013 год., по описа на с.с..
УКАЗВА на касатора „П. М.” АД, гр. С., в едноседмичен срок от съобщението до него, да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 217.50 лв./ двеста и седемнадесет лева и петдесет ст./, на осн. чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в рамките на същия срок представи по делото и съответното платежно нареждане.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до жалбоподателя, че при неизпълнение на дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на дължимата държавна такса в определения от съда срок, делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС, за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: