О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 101
гр. София, 25.02.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 15 февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №852/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ [фирма]-гр. София срещу решение №764/14.05.2012 г. на САС по гр.д. № 3164/11, с което е отменено решението на ОС-София по т.д. № 89/2010 г. и вместо него е постановено отхвърляне на иска на касатора с правно основание чл.17 т.1 във вр. с чл.20 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки /СМR/ срещу [фирма]-гр.С. за сумата от 27 176,26 лева-стойност на изгубен товар и е оставен без разглеждане обратният иск на ответника с правно основание чл.215 КЗ предявен при условията на евентуалност срещу [фирма]-гр.София за сумата от 27 898,55 лева-застрахователно обезщетение по застраховка срещу риск”Отговорност а превозвача на товари по шосе”.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба не се изпраща отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че между страните е налице договорно правоотношение по силата на договор за превоз на мебели /международна товарителница от 14.06.2010 г./ от С. за П., РФранция. В изпълнение на същия на ответника е бил предаден товарът и същият е осъществявал превоза, когато на 18.06.2010 г. е станало ПТП по вина изцяло на трето лице. Съгласно доклада на експерта от 20.12.11 г. се установява, че вследствие на претърпяното ПТП товарът е бил изхвърлен на шосето и в последствие бил събран и доставен за съхранение в склад на трето лице. Опаковките на мебелите били в лошо състояние-разкъсани,влажни и мухлясали, а част от мебелите с начупвания и хлътвания. Съдът се е позовал на заключението в доклада, че предвид тези констатации относно опаковките, мебелите не биха могли да бъдат доставени на получателя на товар, както и на добросъвестното поведение на превозвача да осигури складирането на товара на съответното място и е приел, че се касае за налична хипотезата на чл.17, ал. 2, предл. последно от Конвенцията: за обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последици, които не е могъл да преоделее, поради което и последният се освобождава от отговорност, независимо, че е бил получил указания от изпращача на товара по чл.14 от Конвенцията за продължаване на превоза за доставяне на мебелите, съгласно първоначално уговореното в договора за превоз. С оглед отхвърлянето на главният иск срещу превозвача е оставен без разглеждане обусловеният от неговия изход обратен иск срещу предявен на ответника при условията на евентуалност срещу [фирма]-гр.София за сумата от 27 898,55 лева-застрахователно обезщетение по застраховка срещу риск ”Отговорност на превозвача на товари по шосе”.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпроси, които се свеждат до: приложението на чл.17 т.2 , предложение последно от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки /СМR/ относно освобождаването на превозвача от отговорността, която носи в случаите на частична липса или повреда на товара, поради непреодолима сила и дали същата се прилага и при недоставяне на остатъка от товара, в случаите, когато има изрични указания по чл.14 от същата конвенция на изпращача за това.
В случая така формулираният правен въпрос се явява обуславящ изхода на спора, тъй като именно въз основа на отговора му въззивният съд е обосновал решаващата си воля.
Налице е соченото от касатора основание по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК -въпросите да се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Тази предпоставка се отнася до случаите, в които се налага тълкувателна дейност, т.е. при липсата на съдебна практика по конкретния въпрос, с оглед точното прилагане на закона и правилното решаване на конкретния правен спор.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №764/14.05.2012 г. на САС по гр.д. № 3164/11.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 583,19 лева в едноседмичен срок
Да се докладва след внасяне а държавната такса за насрочване в отрито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.